С изтичането на едномесечния срок, дойде и решението на съдията от Сливенския административен съд Слав Бакалов по делото на фермерката Ани Петрова от Болярово. Бакалов, който е и председател на съдебната институция, отхвърля жалбата на Петрова срещу заповедта на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за заличаването на фермата ѝ и принудително избиване на животните. Последното заседание на съда беше на 8 юли: http://baraban.bg/index.php/institutzii/1964-ana-chinovnitzite-i-sadat
    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

   Може да изглеждат маломерни на фона на Западноевропейските, но това всъщност са по-добре запазените автентичните останки от Българското средновековие, а не ония – надстроените и новопостроените крепости. Макар че са използвани и за жилища, тези защитени къщи-кули са по-близо до т.н. донжон (кула вътре в замък, крепост или манастир, служеща за последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците на съответната сградна инфраструктура, според Уикипедия). В България най-много запазени къщи-кули има като че ли в самите селища, построени от хората с възможности (християни, мюсюлмани или помюсюлманчени християни), за защита от кърджалии и други издеватели над стопаните, но често приютявали и околно население. Има такива и в манастири – най-известната разбира се, е Хрельовата кула в Рилския манастир( ХIV в.). Има и в крепости, като най-запазена май е в крепостта Цепина (ХII – XIV в.). Но наистина най-много са в самите поселища. Ето двете къщи-кули във Враца:

Куртпашовата кула

   Сега тя е в западната част на централния пощад „Христо Ботев“ и е част от Регионалния исторически музей. Тази жилищно-отбранителна кула е строена през XVI или XVII век с почти квадратна форма (5,80/6,00 м) от дялан и от ломен камък. Висока е 10,40 м и има подземен, приземен и два жилищни етажа с камина за отопление и водопровод. Отворена е за посещение всеки ден от 9.30 до 18 ч.