ЗА ХОРАТА И ДУМИТЕ

    Едва ли ще изненадам някого ако кажа, че много често при хората, и особено при политиците, има разминаване между мисли, думи и най-вече дела.

   Мислите са скрити в ума на хората, и поне за сега все още, няма как да ги знаем. Делата обаче са видими за всички затова и в Евангелието е казано –  "По делата ще ги познаеш Господи". Но, между мислите и делата стоят думите, за които тук иде реч.  

   Напоследък, по стечение на обстоятелствата (стичат се по мое желание, все пак), наобикалям крайдунавските български селища. И откривам, че те са скрития коз на българския туризъм – и имам предвид не по-известните туристически дестинации като Русе, Свищов или Видин, а по-малките като Тутракан, Оряхово, Козлодуй, Лом... Тези „затънтени“ градчета, които почти не се чуват, освен заради нивото на река Дунав, крият невероятни възможности – като местоположение, гостолюбиво население и пр. Ако някой веднага спомене за беднотията – и то не е баш тъй, защото има хора, които са вложили пари в региона. Тук-таме из Северозападналата България се откриват невероятни райски кътчета, добре поддържани, които сигурно биха били и добре посетени, ако не бяха ... комарите.