Тепетата не са само в Пловдив. (Понеже напоследък гледам „Стани богат“ знам, че следва да обясня: тепето (от турски език) е хълм с относително малка височина – 200, до 300 м – може да е с връх, а може и отгоре да е заравнено). И в Сливен има тепета. Макар и да са по-малки (ама Хамам баир не е дип малък), но ги има. Сега думата ми е за Ясъ тепе. (Според сведущите, „ясъ“ може да се преведе като „равен“, което дава представа за фо̀рмата на тази височина.)

   Макар че Симеон Табаков го споменава и в трите тома на „историята“ си, това име отдавна е забравено. Като деца му казвахме „баирчето“ и всички хлапета от махалата търсехме приключения там. Намира се в района на сегашния парк „Юнак“ и върху част от него е Военната болница. Освен кипарисите, люляковите и други храсти, почти на билото разстилаше сянката си голям орех, спомен от някогашните лозя. Не си спомням точно, но може би в края на 60-те години на миналия век, местната власт явно реши да благоустрои района и на баирчето бе построено езеро и даже напълнено с вода. Момчетата се къпеха редовно в него и съм си представяла в колко приятно място за отдих може да се превърне – поне толкова, колкото по него време беше около другото езеро, в Градската градина. На височинката е винаги проветриво и се открива прекрасна гледка към Сините камъни. Оттам е и най-добрата видимост към терена на стадион „Хаджи Димитър“ и на всеки футболен мач на височинката се събираха поне стотина гратисчии. Малко по-късно по баирчето мина и част от пистата, построена за проведената в Сливен през 1969 г. Балканиада по лека атлетика, в която герой беше нашият съгражданин Михаил Желев.