Неделен гост: д-р Давид Йерохам, психотерапевт:

baraban.bg

Неделен гост: д-р Давид Йерохам, психотерапевт:

Бавно и подмолно обществото изпада в голяма криза

Чувството на безсилие по време на пандемия води до агресия

От БНР, из интервю на Ирина Недева

 

   Обезчовечаването, или разговор за моралните устои на обществото ни след три абсурдни истории. Пътник, който повече от 24 часа се вози в автобус от Париж към София, знаейки, че е с Covid-19. Една драматична история на двойно самоубийство на майка и дъщеря. Една криминална история - полицейското насилие над дрогиран шофьор. 

   „Егоизмът като че ли свързва тези истории, но той е под повърхността, под него стои едно обезсилване както на личността, така и на обществото“, това коментира пред БНР д-р Давид Йерохам, психотерапевт, преподавател, един от основателите на Българската асоциация по психотерапия.

   „Чувството за безсилие като че ли довежда и до компенсаторни изразявания, защото в основата на агресията е чувството за слабост. Пътникът с Covid-19 би могъл да бъде спрян от институцията – шофьорите на този автобус, те не са го спрели, свалили са го самите пътници вече в България. Това е като компенсация на обезсилването. Всъщност, когато сме безсилни, ние ставаме корумпирани. Тук невинни няма. И така чувството на безсилие води до групова агресия“.

   „Криминалната история е отделна. Там полицията е институцията. Но и те са в обезсилено състояние. А безсилието трупа много гняв. Полицаите се опитват да възстановят своя имидж, своя образ, а те са унижавани непрекъснато през последните години. И те бият един човек, все едно че бият безсилието в себе си, собствената си импотентност. Те също като нас мразят да са безсилни. А те трябва да изпълняват закона. Протестите за и против това насилие над дрогирания шофьор си го обяснявам с това, че групата се идентифицира със силния, затова са протестите в подкрепа на този побой. Но и това - един вик да получиш признание, да бъдеш значим, защото иначе безсилието е много страшна гнет…“

   „Третата история с двойното самоубийство е потресаваща. Тези две жени са живели при крайно мизерни условия, майката е била и сляпа, никой за съжаление не се е усещал, че имат нужда от помощ, а хората не са се познавали дори….Ако някой знаеше за тях, можеше да бъдат спасени. Това е една голяма самота и изоставеност за тези две жени“.

   Според д-р Йерохам тези случаи са белег за нещо, което става подмолно.

   „Вероятно обществото е в голяма криза. Хората се чувстват анонимни и изоставени. Вероятно значение имат само някакви решения, които се вземат само по върховете, а хората са някакви марионетки, загубили всякакво значение… Тогава ти ставаш безсилен, с всички последствия, които описах.“

baraban.bg ©

Top Desktop version