Ако приемем онази теза, че човечеството се развива по спирала и се връща към едно и също нещо, само че на ново ниво, бих казала, че трябва да очакваме отново матриархат. Като се има предвид усиленото интензифициране на развитието във всички сфери, едва ли ще трябва да чакаме още хиляда години. Матриархатът в зората на човечеството е продължил над един милион години. Не му давам толкова на патриархата.

   Тези размисли са по повод избирането на първата жена - кмет на столицата. И това не е прецедент за българската политика напоследък – само преди месеци получихме първата жена – председател на Народното събрание. Имаме принос и към световното развитие – българката Ирина Бокова стана първата жена – генерален директор на ЮНЕСКО. За другите жени по върховете на българската политика няма да споменавам. Засега всички те са известни с едно единствено нещо – че са верни на Партията и нейния неформален лидер (Ирина Бокова е друга тема, но я слагаме като пример, че тенденцията не е само българска). Дай Боже, тези жени да опровергаят мнението, че мачовците се заобикалят с мацки, защото ако успеят, успехът им ще се припише на мъжа зад тях -  по причина, че е мъж. Ако се провалят, ще е за тяхна сметка – защото са жени. Такова поне все още е отношението на българското общество към жените и техните политически умения. Доказва го фактът, че делът на жените-кметове е едва девет на сто. Партиите не познават и не представляват интересите на жените –избирателки и затова пред предизборните си списъци с кандидати обикновено слагат като цел някакъв процент на жени. Което само по себе си е обидно, но това едва ли се разбира от мъжете. Затова и образът на жената-политик се приема като отклонение.

Галя Илиева, заради усилията й да приобщава ромски деца

   Наред с европеизацията, тече още един процес – циганизацията на България. Правим се че го няма, защото е нелицеприятен, неконтролиран и неконтролируем от никого. Развива се по свои закони, набира скорост и всмуква в мътното си русло малкото добри кълнове на икономически, културен и социален възход.

   Въпросът колко точно са циганите в България няма отговор, знае се само, че се увеличават. И едва ли е важно каква част от т.н. роми се „турчеят”, „българеят” или „циганеят”. Важно е каква част от тях са напълно неграмотни, каква – полуграмотни, каква част могат да извършват някакъв специализиран труд и каква изобщо не са пригодни за труд, пък изразявал се той и в държане само на метла.

   Разговаряме с Галя Илиева, директор на VІІІ ОУ в Сливен заради това, че вече достатъчно дълго тя работи с ромски деца. Не само като учител и ръководител на учебно заведение, но като председател на фондация „Заедно”, която успешно осъществява проекти, свързани с приобщаването и социализирането на тези деца. Защото поне това е ясно: ако има надежда, че преобладаващата ромска младеж утре ще е в състояние да формира Брутния вътрешен продукт на държавата и да изкарва пенсиите ни, трябва да се почва отрано – преди 11-годишната Кортеза да е родила бебето си Виолета. 

Г-жо Илиева, защо фондация и защо „Заедно”?

   - Вече 20 години работя в сферата на образованието и по-точно образованието на деца – роми от кв.”Надежда” в гр.Сливен. През последните години е особено актуален проблемът за образованието на тези деца. Всъщност трудностите с привличането, задържането в училище и действителното образование на ромските деца, винаги са били факт. Именно за да се променят нагласите, да се даде възможност за реализиране на по-различен подход в работата на учителите, да стане техния труд по-ефективен, да се подпомогнат децата и родителите им, докато работех в VІ ОУ „Братя Миладинови” в Сливен - училището, в което се обучават над 1 200 деца и ученици от ромския кв.”Надежда”, през 2006 година регистрирахме фондация „Заедно”. А защо заедно, е ясно – няма как да разделим нито проблема, нито решаването му.