Има в Сливен един паметник, който дълги години беше до художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен, после изчезна оттам – ако изобщо сте забелязали, за да се появи в двора на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“. Някои може би са се досещали, че това е Димитър Добрович (1816 – 1905), патронът на галерията и на гимназията, първият български художник с академично образование, макар че име на постамента, нито около него, няма. Надявам се, че учениците на гимназията го знаят.

   Този паметник си има интересна история и някои хора я помнят. Ето как, с малко предисловие, я разказва историкът Павел Павлов, по него време служител в общината:

   „През 2014 година, по разпореждане на кмета Кольо Милев, посетих София за среща със скулптора Христо Танев. Срещнахме се в една сладкарница в кв. Редута, около Румънското посолство. Познахме се и тръгнахме към неговия дом. Спряхме пред една къща с един огромен 3-4-метров гипсов кон. По-късно разбрах, че я наричат „Къщата с коня“. Кварталът бе изграден за хора с обществено положение преди 1989 г. Казах на Христо Танев, че съм от Сливен и по заръка на кмета Милев съм дошъл да се срещна с него. Той направо мина на въпроса, по който идвах: Къде са скулпторите на моста на Розова градина. Тогава се очакваше да започне изграждането на кръговото кръстовище в този район и Танев се вълнуваше. Автор на изпълнението е неговата съпруга-покойница, Надежда Якова Петренко, а той е бил автор на пространствения проект. Скулпторката Надя Петренко е сестра на известния Димитър Кавръков и дъщеря на иконописеца Атанас Кавръков. Поговорихме за тези проекти, а от дума на дума се обадихме и на Георги Йорданов (знае се кой е той за Сливен). Поводът бе, че Христо Танев искаше да дойде в Сливен. Предвид възрастта, не му го препоръчах (скулпторът е роден през 1930 г. – б.р.), но Георги Йорданов обеща да му осигури превоз, за да види мястото и съдбата на фигурите на моста.

   Имах и един личен въпрос, който не бе част от командировката ми в София, а именно: Кой е авторът на паметника на художника Димитър Добрович, който стои в двора на Националната художествена гимназия. Позволих си да го попитам.