Сливен и неговите сухи фонтани

  Само допреди няколко години бях омръзнала сама на себе си, описвайки често-често безводните улици на Сливен, сравнявайки ги със сливенските улици в миналото, възхищавали наши и чужди пътешественици с бистрите си бързоструйни вади, многобройни шадравани и пр. и пр... Хобито ми беше да снимам фонтани, с цел да покажа, че Сливен единствен от областните градове не притежава ни едно фонтанче или място с течаща водица. Е, с един проект с европейско финансиране понаваксахме малко – няколко мижави фонтанчета се появиха около общината и по градското ларго, къде харесвани, къде одумвани, но все пак с вода... Уви! Ако Европа дава пари за построяването им, явно не дава пари за поддръжката (щото без „европейски проект“ вече не вдигаме и една хартийка от земята). От доста време локвичките около „Кълбото“ са плесенясали, фонтанът от източната страна на общинската сграда е заобиколен от грозни бараки, явно с цел да не се виждат боклуците в него, тези пред общината пък дори и не се забелязват... А с „пълна пара“ уж текат Майски дни на културата, детски фестивали и т.н. все силно културни и представителни за общината мероприятия...

Любослава Русева в www.reduta.bg:

Една Prada надменност, цял Dior неуважение

   Въпросът колко дявола могат да се съберат на върха на една игла се оказа далеч по-лесен от загадката, пред която българската общественост си бие главата вече близо седмица. А именно: колко маркови чанти има Лиляна Павлова и на каква обща стойност са те? Още: с какви пари ги е купила и въобще редно ли е да си купува класически модел на Chanel за около 5000 евро, както и Prada за 3700? И накрая: ако „шармантният Dior“ е на цена, с която пиарката на БСП приравнява цената на личната си кола, то тогава колко коли струват роклите на Корнелия Нинова от Max Mara?

   Докато продължавате да умувате над тези фундаментални въпроси, ще ви разкажа за последствията от два подобни скандала:

   В Дания предстоят избори. Действащият премиер е смятан за сигурен победител до самото навечерие на вота, когато срещу него е изваден компромат – купил е скъпо палто на съпругата си, вероятно с държавни пари. Става дума за недоразумение, но то изстрелва неговата конкурентка Бригите Ниборг на върха. Резултатът е: вярната съпруга и любяща майка на две деца неочаквано за всички става министър-председател на Дания.

   Хайде, скандалът с марковото палтенце е художествена измислица – с него започва сериалът „Правителството“. Но докато той се снима, в съседна Швеция все още не е заглъхнала една съвсем истинска афера:

   През 1995 г., тъкмо когато се подготвя да наследи на премиерския пост оттеглящия се в оставка председател на Социалдемократическата партия Ингвар Карлсон, зам.-министърката на икономиката Мона Сахлин си позволява да напазарува със служебна кредитна карта. Покупките са… два пакета памперси, една възглавничка за детска количка и шоколад „Тоблерон“, но тъкмо те са причината блестящата до този момент политическа кариера на младата и амбициозна жена да се провали с гръм и трясък. Двата вечерни вестника Aftonbladet и Expressen пишат: „Чашата на търпението преля!“ и „Писна ни от Мона!“ Шведите, които са известни със своята непримиримост към корупцията и политическата надменност, я принуждават не само да върне скромната сума в хазната, но и да подаде оставка. Всички са единодушни: „Онези, които си позволяват да се разпореждат в своя полза с парите на данъкоплатците, без значение дали са 100 или 100 000 крони, трябва да понесат отговорност.“