Проф. Балан и известното му писмо

   Александър Стоянов Теодоров-Балан (1859-1959) е български езиковед, литературен историк и библиограф, академик на БАН. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история. Той е първият ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това избиран на същия пост (1896–1897, 1902–1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900, 1904–1905). Последователен структуралист, признат за най-големия български езиковед.

   Писмото, което припомняме тук, е известно на много поколения студенти, но авторството му май не е доказано. Възможно е да е закачка към големия родолюбец Балан, но написана напълно в неговия стил. 

   През 1916 г. проф. Александър Теодоров-Балан прочел във вестниците, че е уволнен от университета. Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо-протест до министъра на просветата.

   Господин министре,

   С душесмут окосъзрях известилище във вестниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злогорчение в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувие и матерни мръснословия.

   Защото ако ме съзрете ще заключите, че съм душемлад, сърцесвеж и в прехарно якотелесие. Никакво коленоболие и кръстонемощие не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачен. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите го телесни добавки са в изправност.