Маратонки на жицата

    Българите сме възприемчиви към чуждия опит, най-вече лошия. Обувки, висящи от електрическите жици, са световния знак че в района се продава дрога – знак към потребителите, че стока се намира и към гастролиращите наркопласьори, че районът е зает.

   Според престъпните хроники, приумицата започва през 1998 г. в Атлантик сити, когато младеж в разговор по телефона с наркопласьор обяснява къде живее и уточнява, че като ориентир ще закачи старите си кецове на жицата пред тях. Модата тръгва оттам и вече е световно правило. То гласи, че обувките винаги са мъжки. Женски токчета или сандали няма да видите. 

   Все още на втория етаж на сливенската съдебна палата може да видите четири витрини, в които са предметите от изложбата, наречена „Спасените реликви”. Тези 300 предмета, повечето от елинистическата епоха по тези земи (ІІІ в. пр. н. е.), са конфискувани от осъдени иманяри и върнати в полза на държавата. Държавата пък, представлявана от съорганизаторите на изложбата - Община Сливен, Окръжен съд – Сливен, ДАНС, Окръжна прокуратура – Сливен, МВР – Сливен, предоставя тези предмети на Регионалния исторически музей. Похвално... Съответно, самите организатори се похвалиха премного за народополезното дело, което са свършили, т.е. връщат на държавата нещо, което й принадлежи (в случая конфискуваните само при едно „иманярско“ дело предмети). Не щат да кажат обаче колко такива дела са минали досега, колко иманярски находки са заловени и не са стигнали до там да станат предмет на съдебни дела и съответно откъде големи полицейски и пр. шефове се сдобиха с огромни нумизматични и други колекции с антични предмети... Е, в България сме свикнали да хвалим някого, че е свършил работата, за която му плащат и да подминаваме това, което не е свършил  или е свършил в свой интерес. Нейсе, да приемем, че настоящата изложба бележи едно добро начало?

                                                                                               Йорданка Раданчева