Здравка Евтимова,

с нейния разказ, който ще изучават в гимназията датски ученици

Кръв от къртица 

   В моя магазин идват малко клиенти - оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи. Идват учители, които получават комплект опитни животни за часовете по биология, мяркат се и рибари, за да разровят кутиите със стръв. Ще затворя магазина, не мога да покривам загубите. Но така съм свикнала с тази глупава стаичка, с мрака и миризмата на формалин. Ще съжалявам най-много за гущерчетата, които имат очи колкото лещени зърна. Не зная какво правят с тези плашливи същества, надявам се, че не ги убиват след демонстрациите. 

   Тук, на Агликина поляна, прославено хайдушко сборище, е трябвало през 1868 г. Хаджи Димитър и Стефан Караджа да обявят привременно правителство и да образуват въстаническа армия за освобождението на България. До това място достигат 14 четника. Вечна слава на героите!

   Този надпис е върху голямата морена сред поляната, която в момента е със статут на защитена местност. Но не само в момента, а от години насам, Агликина поляна е едно от най-грозните места в Балкана – не само Сливенския. Няма и спомен от райското място – хайдушко сборище, на което в Йовковия разказ идва да умре Димитър Крайналията. „Тя беше широка поляна, която постепенно се спущаше надолу, равна и заградена от всички страни с гора. Нищо нямаше по нея, освен тук-таме по някой глог и зелена трева, изпъстрена с жълта иглика. Като че по цялата поляна бяха разхвърляни жълтици.“