Патриотарските димки и нещастната история на дарението на един родолюбив българин

    Ако питате мен, не бих могъл да си представя центъра на София без трите култови сгради – храмът „Св. Александър Невски“,  Синагогата на ул. „Екзарх Йосиф“ и строената през 16-ти век Баня Баши джамия. За мен този символ на съжителство на вероизповедания и народности, и величествен и рядко срещан в столиците на инак богата на културно наследство Европа. Струва ми, че в голяма степен той пасва и на българския патриотизъм (ако не днешен, то понеже някогашен, но изконен) –да живеем заедно повече от 130 години. И за разлика от околните балкански народи да не проливаме братска кръв.

   Този патриотизъм, разбира се, не може да бъде накърнен от бдящия циклоп на патриотарството. Примерно от скандала с вакъфските имоти у нас и претенции турската държава, които медиите обширно разнищиха в бедния на събития август.  Парадоксално е, но именно скандалът помогна на по-широк кръг хора у нас да научат, че съвсем наскоро ние – българите, сме си върнали 60 дка вакъфски имоти на територията на Истанбулската община.

   Но онзи, другия патриотизъм, дошъл не от близкото минало, а много по-далеч може да бъде уязвен далеч по-лесно. Той понася удари всеки ден. И то тъкмо в области, които изначално определяме като места за съхранение на българския дух.

   Ето ви един пример. Още неизстинала, медийната какофония около посещението на турския вицепремиер и желанието на Турция да се грижи за някои от мюсюлманските паметници на културата у нас (ще рече човек, че Русия вече не го прави, що се отнася до храм-паметника в село Шипка и ред други места) и в медиите цъфна любопитна подробност. Не за какво да е, а за сградата, в която се помещава висшият духовен съвет на мюсюлманите у нас – Мюфтийството.

   В свое разследване, придружено с необходимите документи, днес сайтът „Биволъ“ разкрива как столичната фирма „Софийски имоти“ е продала на мюфтийството сграда, дарена на държавата през 1931 г. от предприемача Димитър Станишев. Волята на дарителя, узаконена със закон от Народното събрание и с указ на Цар Борис lll, е имотът да послужи за образуването на фонд към Министерството на просвещението, чиято цел е отпускането на стипендии на бедни българчета за следване в чужди университети. Как сградата, дарена от добродетелния предприемач, се е оказала собственост на Столичната община, а след това и на фирма „Софийски имоти“  си остава загадка. Във всеки случай, едва ли ни е виновно мюфтийството, което в случая е само добросъвестен купувач.

   Не е трудно да забележим патриотизъм с обратен знак (а какво може да бъде обратният знак, освен парата), ако обърнем поглед към Светата българска църква. Тук можем да кажем, че стойността на имотите, които тя е загубила през последните 50-60 години е стотици и хиляди пъти по-висока от онази, за която биха могли да претендират мюсюлмани, евреи и арменци, взети заедно. А за куриоз без документи за собственост са редица значими храмове, включително храм-паметника „Св. Александър Невски“. Публична тайна е, че към 9 септември 1944 година Българската православна църква е най-имотната организация у нас – с близо половин милион декара ниви, лозя, градини и стотици хиляди декари гори и горски имоти.

Гласът народен ... чрез ГД ДНЕС

Спокойствие в тенджера под налягане 

   Трудно е да нарушиш спокойствието си. Много трудно и болезнено. Все едно някой ти дърпа чергата. Наднича в семейния уют. Заглежда жена ти. Сварва те бос и гол. Неприятно. Нещо подобно е и извънредното заседание за бюджета по настоятелство от ГЕРБ. Неприятно, подло гнусно е да си стегнеш багажа при тази жега. Но отговорно. Все се бием в гърдите, че се променяме, че имаме ново амплоа – на отговорни, мъдри хора, политици, държавници. И при всеки жест излиза, че това е спукан мехур, балон, който се развява само в критични ситуации, в момент на слабост и преди избори. Не вярвам промяната да се загнезди отведнъж в сърцата на тези, които ни представляват. Каквото обществото, такива и ние.

   Всеки гледа да изклинчи. Законът пише ясно и точно какво се прави, как, кога. Вземе ли се на ръка, оттам проблемите не секват. Започват. Може ли малко по-така, а иначе къде може да се отворят вратите на безбрежната част от беззаконието. Навсякъде пише – и по преса и по министерства. Спазват законите и правовия ред! Звучи като нарисувано филмче. Героите се замерят с какво ли не. Чак до посиняване. Агресивна действителност.

   Председателят на Народното събрание Михаил Миков обяви, че ще спази желанието на депутатите от ГЕРБ и ще свика извънредно заседание на парламента още през следващата седмица. Защо бяха всичките увъртания, след като има вето и то трябва час по-скоро да се разгледа? Не са ли това законите? Това са. Щом има удари под кръста, то означава, че трябва да се взимат решения. Не може хем да си на почивка, хем държавата на автопилот и да говориш за протакане на процесите. Знаем за тоталното разделение на обществото на тези и онези. Не знам към кои съм, но все пак искам да има бюджет и пари в хазната. Защото печатницата на пари няма да ни спаси. Този път. А и обратното. Да имаш колкото за коричка хляб.