Пламен Даракчиев и Мариана,

която трябва да пише доклад

Вчера, около 18.30 часа, залата на втория етаж в билдинга на КНСБ. Вътре – около 50 граждани и представители на неправителствени организации. Тече кръглата маса на организаторите на протестите. По-точно на групата на онези, които наричат ”момчетата” – Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дуков.  До мене седи Мариана. Тя е моя колежка от някогашния всекидневник „Демокрация”, но отдавна не е в  България. Била е на работа в ООН, после в „Амнисти Интернешънъл”, а сега е в офиса на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Долетяла е от Варшава, където е един от офисите на организацията. Тук е буквално за няколко дни, за да види протестите.

След известна суетня и надвикване, най-сетне се оформя дневен ред.  Но битката за това какво да влезе в него е жестока. От отсрещната страна на масата – мъж към 50-те упорито настоява да се обсъди връщането в експлоатация на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „”Козлодуй”. Малко по-нататък момиче от организацията на името на Махатма Ганди прави опит да прочете програмен документ, но я прекъсват.  Откъм моята страна внезапно се надига мъж с изпито и бледо лице, с къдрава и разхвърляна коса, приличащ на застаряващ университетски професор. Виждал съм го през годините. Сигурно и вие. Мъжът обяснява гръмогласно философията на „Окупирай Уолстрийт”. После подканя присъстващите да не признават системата и нелегитимните институции. Залата не изпада в потрес. Само е озадачена. И не откликва. Мъжът сяда безславно на мястото си. След него скача слабичък, разпален младеж. При него битката на живот и смърт не са реакторите, а БДЖ. По-точно „Товарни превози”. Отляво на нас скача и възрастна дама, която има конкретно предложение – в София да се издигне грамада от камъни срещу властта. Като във Варна. Прекъсват и нея…