Федерацията на природозащитни сдружения „Зелени Балкани”, община Поморие и Министерството на околната среда и водите откриха строителството на посетителски център на комплекса от защитени територии Поморийско езеро. Изгражането на природозащитния център е последен етап от проекта на Зелени Балкани „Поморийско езеро – консервация, възстановяване и устойчиво управление”, финансиран от Глобалния екологичен фонд (GEF) и Световната Банка. Новият център ще обслужва опазването на солената лагуна и нейното уникално биоразнообразие и ще играе съществена роля при развитието на района като обект на екологичен туризъм. Според Зелени Балкани, при по-добър мениджмънт и отговорност към природното богатство на Поморийското езеро, то притежава всички качества да се превърне в атрактивно място за екологичен туризъм. Една от основните цели за изграждане на новия посетителски център е да подпомогне популяризирането на езерото като ценен природен обект, достоен да бъде опазван и посещаван от любителите на дивата природа. 

   Георги Китов, най-именитият от археолозите на тракийската древност, ще бъде представен в документалния филм "Човекът на действието" днес, 18 октомври, от 19 ч. по Канал 1 на Българската телевизия. Режисьор на филма е Атанас Димитров, сценарист е археологът Диана Димитрова.

   Културното наследство на България рядко попада във фокуса на вниманието. Хора като покойния д-р Георги Китов биха могли да подтикват младите да приемат предизвикателствата на научните изследвания – това са мотивите, с които Министерството на образованието, младежта и науката, както и телекомуникационната компания "Виваком", са финансирали създаването на филма. Той е направен и с подкрепата на Министерството на културата, Института по тракология към БАН, Националния археологически институт с музей и др.

   „Човекът на действието” включва архивни кадри от над 30-годишната изследователска работа на големия учен. Историци разказват за приноса на Георги Китов за разкриването на нови моменти от миналото и културата на траките, за големите му открития на изключителни тракийски паметници, направени през последната четвърт на ХХ век, сред които гробниците в Жаба могила при Стрелча, религиозният комплекс край Старосел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка до с. Шипка, Александровската гробница до Хасково. Последните години от живота си д-р Китов отдели на проучвания на тракийските могили в Сливенско, които донесоха изключителни царски погребения и доказаха тезата му за продължаващата по цялото поречие на Тунджа Долина на тракийските царе.

   На 19 октомври православната църква отбелязва празника на Свети Иван Рилски - Чудотворец и покровител на българския народ. Иван Рилски е един от най-известните български духовници, лечител, основател на Рилския манастир, патрон на българските лекари.

    Рилската обител и днес е едно от най-посещаваните места в България.  Макар и обитавана само от деветима монаси, тя си е доста добро предприятие. Покрай деветимата и Св. Синод се препитават ресторантьори, амбулантни търговци и местни хора, усетили, че етикетчето „екологично” върху бурканчето мед или мляко им носи тройно повече. За две неща обаче опашките са сигурни – за свещи в храма „Рождество Богородично” и за мекици зад северната манастирска порта. И при почти всекидневната човешка гмеж, неразбираемо някак си звучи оплакването на екскурзоводката, че държавата хич не се грижи за това национално богатство. Защото впечатлението е, че точно това е едно от най-конвертируемите национални богатства. Проблемът и тук вероятно е малко по-друг – как се преразпределят приходите. А – и не е лошо да се пусне народът до националното богатство, защото 8 лв. вход за манастирския музей си е бая препятствие.

Гениалният български музикант се учи да свири на кавал в котленското музикално училище. Завършва музикалната академия в Пловдив, където сформира и своята първа група "Джаз линия". Работи с  легендите на българския джаз Милчо Левиев и Йълдъз Ибрахимова. Неговият уникален стил се дължи на невероятния му талант да съчетава традиционния фолклор с джаза. През 1994 г.заедно със Софийския женски радиохор получава наградата"Грами" за Мистерията на българските гласове. През 1995 авторитетното американско списание"Нюзуик"го обявява за един от най-талантливите източноевропейски музиканти, като отбелязва, че е създал нов музикален жанр. Носител на награда на Международната академия за изкуства в Париж, на множество още български и международни награди. Издал е над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации. Кавалът става популярен извън България именно след изнесените от Теодосий Спасов концерти на световните сцени. От овчарска свирка, той го превръща в инструмент, способен да изразява огромен диапазон от чувства, настроения и образи и го пренася в класическата музика и джаза.