Тазгодишният носител на наградата на името на Добри Чинтулов на Община Сливен е актрисата Йорданка Стефанова.

  Призьорът бе определен от Обществената комисия за избор на носител на наградата. Тя се връчва за постигнати високи художествени резултати в областта на литературата и изкуството, на творци със значителен принос за духовното развитие на Сливен и българската култура.

   Тази година общо четири бяха подадените номинации за наградата.

Йорданка Стефанова бе предложена от Съюза на артистите и от Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките.

За удостояване с наградата бяха предложени също художникът Велин Динев (от Съюза на българските художници), д-р Маргарита Дончева – художник (от Национална художествена академия) и Павел Веснаков – филмов режисьор, сценарист и продуцент (от Съюза на независимите български писатели). 

   До 20 септември всички физически и юридически лица – собственици на нежилищни имоти, трябва да подадат декларация в Община Сливен за броя на ползвателите на услугите в имота и дейността, която се извършва в него. Целта е коректно да им бъде определен размерът на таксата за битови отпадъци за 2025 г. За това съобщават от Дирекция „Местни данъци и такси“. От там припомнят, че от април т.г., е в сила приетата от Министерския съвет Наредба за реда за изготвяне и образеца на план-сметката за относимите разходи за извършване на дейностите по предоставяне на услугите, за които се заплаща таксата за битови отпадъци и за начина на изчисляване размера на таксата при прилагане на основите, предвидени в Закона за местните данъци и такси. В тази връзка, освен предмета на дейност, физическите и юридическите лица трябва да посочат и средно годишен брой на заетите лица (ползватели) в имота.

   Марянският манастир „Свето Преображение Господне" се намира в село Марян, което пък е на 8 км източно от град Елена, по пътя за Сливен. Според легендите, манастирът е основан още през VIII-IX в, върху основите на по-стара сграда от базиликален тип. Това се потвърждава и от някои археологически находки.

   Сегашната църква е изградена през 1835 година. При изкопните работи са открити основите на стар християнски православен храм, в олтара на който е намерен мраморен саркофаг. Според разказите, в него е имало скелет с Евангелие в ръцете и корона на главата – символи на духовната и светската власт. Жителите на селището по кондики, предания и оставени приписки в църковни книги решили, че са намерили гроба и останките на цар Борис I – Михаил Покръстител, което едва ли е така. Но тогава, поради страха от османските властници, всички находки били отново скрити под земята. Ако е вярно, би следвало да се помни и къде точно, но за съжаление, писанията мълчат.

   Според друга легенда, в манастира, на път за Константинопол, за да стане съпруга на султан Мурад, е отседнала сестрата на цар Иван Шишман – княгиня Мара (кера Тамара) и оставила жълтици, за да се построи манастир за прослава на Христовото и нейното име.

   Сегашният женски манастир е действащ от 1992г, учреден със заповед на Светия Синод на Българската православна църква. В храма могат да се видят икони, рисувани от старите майстори на Тревненската школа. 

   Храмовият празник е на 6 август. 

   Тази Лепеница е в община Ракитово, на 17 км от градчето и по-близо до Велинград, но и по двата пътя досами пещерата може да се стигне само с високопроходим (или поне висок) автомобил. (Другата Лепеница е в Белоградчишко.) 

   Та, тази, родопската Лепеница, наричат още Дионисиевата пещера, защото според легендите, тук нимфите отглеждали малкия Дионис. Не ще да му е било много комфортно на малкия, че вътре не може да се разчита на уют. Това е хоризонтална пещера, но на три етажа. На първия тече подземна река и естествения вход на пещерата влиза направо в нея, та затова малко по-нагоре пещерняците са отворили вход към втория етаж, който е сух, но при дъждовно време се образували четири езера, после остават две (температурата на този етаж е десетина градуса, но от най-долния си лъхаше голям студ). Третият етаж е също сух, но недостъпен, поне за простосмъртни.

   Пещерата била дълга малко над два километра, или поне до там са стигали по-опитните от нас. За любопитния турист са обособени три маршрута на втория етаж, като се влиза съответно на 200, 400 или 600 м. Ако 200 м ви се виждат малко, да ви кажа, че условията вътре са доста екстремни и много хора признават, че са се връщали след първите метри. Пещерата не е благоустроена, само е обезопасена, поради което в нея се влиза с екипировка (ботуши, каска, челник) и водач. Влизането е на малки групи до 10 човека. Поради изисквания за безопасност не се допускат посетители с проблеми в опорно-двигателния апарат или други специфични заболявания, недай си Боже клаустрофобия, както и деца под 7 години. Но усилията си струват, тъй като пещерата е единствената мраморна в България, богата на сталагмити, сталактити и сталактони и е изключително красива. Тук са открити впечатляващи пещерни бисери, изложени в Природонаучния музей в София. Отделно, че в нея обитавали 24 вида животни от които 6 вида прилепи и 6 други същества, категоризирани като троглобионти (живещи единствено в пещери). Няма да ви показвам снимки от вътре, защото никак не са добри – просто трябва да се види.