www.ivo.bg

Борисов най-сетне постигна световно ниво – оплете се в международни интриги

   Предстоят десет дни, които ще разтърсят политическото блато в България.

   Премиерът Борисов сам постави сроковете за края на своето шикалкавене. На 2 октомври трябва да каже кого ще номинира за президент. Няма мърдане вече след като многократно отстъпи от предишните си обещания да ни осветли за това свое решение и също така многократно потвърди, че тъкмо на 2 октомври 2016 г. ще бъдем най-сетне ощастливени с тази новина.

   Много по-рано, на 26 септември, изтича отлагането на решението му дали да ревизира съучаститето си в подкрепата за Бокова, пусната още през 2008 г. от неговия съзаклятник Георги Първанов от името на България да печели дивиденти за руското влияние – първо в ЮНЕСКО, а след това по същата схема и да се катери към върха на ООН. Тази руска мина му я заложи Първанов в най-хубавите години на приятелството му с Борисов  и ще бъде интересно да видим рзвитието на тяхната дружба, която те периодично представят театрално като някакво съперничество на идеологически противници.

Майка Тереза - светицата на мизерията

   Дребничка, облечена в сари със сини кантове, с набраздено от бръчки лица и с усмивка, тя се придвижва сред боледуващите и умиращите, с милувка тук, с лъжица храна там.

   Не всички обаче смятат Майка Тереза за светица...

   В продължение на половин век Майка Тереза отдаваше обич, подкрепа и достойнство на "нежеланите, необичаните и лишените от грижи" в своя дом в Колката и по други места в света. За мнозината, до чийто живот се е докоснала, Майка Тереза бе жива светица далеч преди Ватиканът да я признае за такава. "Най-самотните, най-окаяните и умиращите получаваха от нейните ръце утеха без снизхождение, основана на преклонението пред човека", заяви през 1979 г. Нобеловият комитет, когато я удостояваше с Нобеловата награда за мир.

   Незаконни строежи в циганската махала на сливенското село Сотиря унищожават в момента май вече последните останки от тракийско светилище, средновековни монашески скитове или каквото и да е там (можем само да предполагаме, тъй като тези обработвани от нашите предци пясъчници не са изследвани). По разкази на „собственици“, които вече са изравнили с багер „двора си“ (условно казано, тъй като едва ли са го платили), премахнатото от тях представлявало огромен каменен блок с издълбано в него корито с улеи за оттичане на течност и описанието напомня на находящото се по-високо в планината – в Котленския балкан – тракийско скално светилище. Засега стои издълбаната скала (на снимката) в един от дворовете в североизточната част на циганската махала в местността „Попенец“ (по спомени – някога с отвор само отгоре), прилична на изследвани вече подобни скални гробници, а твърде вероятно и вторично използвана като монашески скит, тъй като околностите на Сотиря са част от Сливенската света гора. Жители на селото сигнализираха, че и този обект на културно-историческото ни наследство вероятно ще изчезне, тъй като до него е започнат поредният незаконен строеж...

Цепина – една от българските столици

   Изходната точка за крепостта Цепина е село Дорково, Пазарджишко, което стана известно с чучелото на мастодонт, а сред учения свят –  с най-древното палеонтологично находище в Европа.

   Крепостта е върху висок и стръмен хълм в източната част на Чепинската котловина (и по-вероятно в миналото името ѝ също да се е произнасяло Чепина), на 7 км от Дорково. Археологически и исторически доказателства показват Цепина като значителен политически и административен център в Западните Родопи. Първото писмено сведение за нея е от 1220 г. – дарствена грамота (сигилий) на деспот Алексий Слав, дадена на манастира "Св. Богородица" в Мелник. Съхранява се във Ватопедския манастир на Атон. В нея Алексий Слав пише, че имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник.

   Цепина е средновековен град-крепост. Той не възниква на празно място, първите заселници дошли още през енеолита. През желязната епоха възникнало тракийско селище, което през римската епоха се разраснало значително. Заради многобройното население през IV в. на хълма била построена голяма раннохристиянска църква (базилика). През XII-XIII в. на същото място българите издигнали "великолепна крепост", както я наричат византийските хронисти. За нея никейският император Теодор Ласкарис пише, че била "знаменита и чутовна", "най-укрепена, изобщо казано - най-недостъпна, съвършено непревземаема".