Въпреки повика за рационално харчене на малкото пари в държавния бюджет, недомислия ги правят още по-малко. Как Министерството на финансите се лута в преструктурирането на митниците, извършвайки излишни заплатени дейности, може да прочетете тук http://pr-lamezon.com/2009/12/regionalnite-mitnicheski-direkcii-se-zakrivat/ .

Николай Сираков

археолог

РИМ - Сливен

   През лятото на 2007 г. екип на експедиция ТЕМП, ръководена от д-р Георги Китов, направи поредното си голямо археологическо откритие. Край сливенското село Тополчане, при проучване на могилен некропол, се откри  богат тракийски царски гроб, с гробни дарове, съставляващи цяло съкровище. Всички тези находки сега се намират в Регионалния исторически музей – Сливен. Един от най-интересните експонати сред тях, несъмнено, е сребърният ритон-кентавър.

   Ритонът се появява твърде рано като ритуалeн съд в културната история на човека. Представлява чаша, която има два отвора: един широк в горната част, през който виното се налива в чашата и друг – малък, в долната част, през който течността се излива на тънка струйка. Това действие, при което се осъществява движение на течността по вертикалната ос, има особен ритуален смисъл, тъй като при преминаването се свързват точките „горе” и „долу”, т.е. извършва се решителен преход, докато се стигне до възливането или изпиването на напитката. Именно поради това ритонът е много специализирана чаша.

   Вероятно произходът на тази чаша е свързан с естествените прототипи – чашите от рога на едри животни, които и през историческата епоха били използвани за пиене. Постепенно тези рогове започват да се обковават с орнаменти от скъпоценен метал или да се възпроизвеждат в камък, глина,  метал, стъкло. Те не само се използват в култови и мистериални ситуации, но са едни от основните предмети, участващи в най-важните обредни комплекси на архаичната култура – обмяната на дарове и посвещения в светилищата. Тъй като пиенето от долния отвор на ритона е трудно, в пировете този съд се използва в комплект с фиала (плитка чаша, използвана за възлияния на течности). От ритона виното се излива във фиалата, от която пируващия пие, както ни показва и сцена на брачно тържество на Кабирите, изобразена върху каничка от с. Борово, Русенско.

   Ритонът от Далакова могила представлява сребърен рог, който в долната си част завършва с изкусно моделирано протоме (предната част на тялото) на кентавър. Човешката глава е необикновено изразителна, напрегната и съсредоточена. Лявата ръка е изнесена напред, дясната държи бойна топка, която митичното същество в своята ярост се кани да запрати по въображаем противник. На гърба си кентавърът има добре изразен гребен. По цялото протежение на рога има врязани релефни канелюри. Горната част на ритона е разширена и оформя устие с ръб навън. По шията има богата декоративна украса от позлатени растителни орнаменти и палмети.    

   Специално място в ритона от Далакова могила заема триизмерната релефна фигура на кентавъра. Тази пластична фигура играе ролята на апотрофей – отблъскваща злите сили от сакралния съд.

   Кентаврите са въплъщение на антикултурата, те отричат правилата на социално поведение като гостоприемство, брак, етикета на ядене и пиене. Те обикновено обитават периферията на културния свят: планини, гори, пусти места, морски бряг. Самата двойственост на техният облик подсказва граничното им положение между животното и човека. Кентавърът от ритона е натоварен със защитна функция. Не случайно брани свещеното пространство в бойна поза. Целта е да плаши, да накара злите сили  да се отвърнат. Именно затова той  защитава най-уязвимото място на съда - там откъдето се излива течността.

   По косата и копитата на кентавъра, така също и по бойната топка, има позлатяване с цел подчертаване, маркиране на тези части. Това е архаична метафора, която отбелязва митичните животни, дошли от другия свят или отиващи в него.

   Архаичното съзнание е ориентирано към ценностната система, установена от митичните герои от пред-времето, когато се формирал Космосът. Тракийският торевт гениално е визуализирал тази представа със средствата на растителния, антропоморфния и зооморфния код, с идеята, че нарушеното естествено състояние на космоса ще се възстанови след принасянето на жертва,т.е. чрез сакралната намеса на царя.

Изработката на ритона от благороден метал има за цел да повиши семиотичността на съда. Среброто и златото, от които е изработен предметът, засилва сакралността му чрез митологичното му съотнасяне на отвъдното царство. С това се постига по-висша форма на сакрализация на съда, по-голяма значимост.

   Друг важен елемент в структурата на чашата – ритон от Далакова могила е устието с фигуралните растителни елементи. Растителните орнаменти са много разпространени в произведенията на тракийската торевтика. Наред с чисто декоративната си функция, орнаментите са и знак, който има значение в конкретен контекст. Палмета виждаме в много произведения на тракийското изкуство. Като орнамент, палметите символизират „световното дърво на живота”. Най-общо казано, в това изображение е закодирана вертикалната структура на Космоса. Корените са подземния свят, стволът маркира средната зона, а короната - горния свят. Интерпретацията на орнамента може да се приеме като идея за плодородие, възраждане, сигурност, източник на жизнена енергия и знания. Напълно е допустимо, според изкуствоведа Иван Маразов, като имаме предвид самата мито-ритуална функция на ритона /от него се пие и се правят възлияния/ -  и функцията „събуждане” за нов живот, който предстои.

   Ритонът е най-популярната царска инсигния (външен знак за достойнство). Той се свързва с жреческата функция на царя. Чрез него царят общува с боговете. Следователно съдът в ръцете на владетеля го обозначава като медиатор между племенния колектив и божествения свят. Тъкмо тази сакрална позиция на чашата отбелязва първофункционалността на царя, т.е. неговата жреческа природа.

   Ритонът е най-характерният съд за пиене на вино в Тракия. Самото пиене на вино и поръсване с вино има магично действие – божественото питие носи изобилие, здраве, благоденствие. Поръсването с вино има благославящо действие за траките. Свръх-сакралната напитка – виното, е определящ белег на културния, подреден от социални норми, начин на живот.

   В заключение може да кажем, че изображенията по съда – ритон от Далакова могила, не са изпълнявали само декоративна функция, а са натоварени с митологично-религиозно значение, играещо ролята на апотропей (магически предмет, отблъскващ злото). Защото чашата кодира сакралната функция на владетеля, неговата връзка с божественото. Тя го обозначава като медиатор между неговият народ и отвъдното. Едновременно със свещения си характер, съда-ритон с кентавър от Далакова могила, е шедьовър в развитието на тракийското приложно изкуство. 

   Изглежда, че единственият начин Българската православна църква да влезе в медиите, е някоя Вселенска глупост. Така и тези дни, вместо да погледне към бедните и сираците – имат ли хляб на трапезата си, знаят ли с какво ще посрещнат идващите светли празници, чули ли са блага дума, нашите архиереи се замислили как отново да объркат паството си (доколкото е останало). За 40 години хората долу-горе се ориентираха кога кой празник да празнуват, научиха се да отбелязват имените си дни по „новия”, а не по „стария” стил, по-заможничките влязоха в крак с предколедната световна (вече) треска. И ето че Светият Синод предпразнично ни тръсва, че видите ли, догодина пък може да празнуваме Коледа на 7 януари. Е, вярно – иначе покрай предколедната треска кой щеше да се сети, че има и Православна църква.

   Очаква се да бъде разгледана молбата на група вярващи от Челопечене и свещеник Марий Димитров, който служи по стария календар, с разрешението на патриарх Максим, повече от 20 години. Искането е заведено с входящ номер 1014 от 20 ноември. Документът е парафиран от председателя на Богослужебната комисия, Сливенския митрополит Йоаникий, като допустим  за разглеждане от Светия синод. В интервю пред Дарик радио митрополитът уточнява, че всъщност синодът ще заседава на 1, 2 и 3 декември и после от 8 до 18 декември. И че предложението ще се разглежда в пълен състав от Синода, а не само от Богослужебната комисия, тъй като „въпросът е сложен”.

   Въпросът наистина е сложен, но хубавото е, че той не стои за разглеждане в дневния ред на българското общество. И това, че синодалните старци имат достатъчно време да го обсъждат, не го прави по-приоритетен.

   От 1988 г., на 1 декември във всички страни се отбелязва Световния ден за борба със СПИН. В момента над 33.4 млн. души по света живеят с ХИВ, като всяка 12-та секунда един човек се инфектира и всяка 16-та някой умира. Така повече от 20 години след началото на пандемията, Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) е уморил повече от 25 млн. души по света, показват данните на Световната здравна организация (интересно защо тази същата организация ни плаши със „свински” грип, ама и те са хора, те искат да имат дял в продажбите на фармацевтите. А пък лекарство за СПИН, както се знае, не се продава.)

   Превенцията от СПИН, общо взето, си е ваша работа. Ние тук ви напомняме само синдромите на HIV-инфекцията и СПИН – в случай, че ги забележите около себе си.

   HIV Инфекцията причинява най-разнообразни оплаквания в зависимост от стадия, в който се намира:

   Стадий на първична HIV инфекция или остър HIV синдром - този стадий протича с наличие на симптоми в около половината от случаите (у останалата половина не се наблюдават никакви оплаквания). Те са изразени в различна степен, обикновено се появяват няколко дни след момента на заразяване и траят най-често около 2 седмици (от 2-3 дни до няколко месеца). Симптомите на първичната HIV инфекция наподобяват тези на грипа или на инфекциозната мононуклеоза (това става често причина за поставянето на такава диагноза при търсене на лекарска помощ в този ранен стадий): висока температура, възпалено гърло, кожен обрив, гадене и повръщане, липса на апетит, диария, отпадналост и умора, главоболие, болки в мускулите и ставите и подуване на шийните лимфни възли. Обикновено тези оплаквания отшумяват от само себе си в рамките да две седмици до два месеца. В малък процент от случаите този ранен стадий на HIV инфекцията може да се изяви тежко като менингит (възпаление на обвивките на главния мозък), което да наложи приемане в болница. През този период заразените най-често не подозират за наличието на HIV инфекция, а същевременно вирусът се намира в големи количества в кръвта им и гениталните секрети, което ги прави изключително заразноопасни.