До 16 ч. на 30 септември може да направите вашето предложение на хартиен носител в деловодството на Община Сливен, както и в електронен вариант на е-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. .

   Тази награда на Община Сливен носи името на Аргира Жечкова, учителка в сливенското девическо училище и инициаторка за основаването през 1870 г. на четвъртото в България женско дружество „Майчина длъжност“. Наградата се присъжда на жена педагог - учителка и общественичка с принос за издигане престижа на учителската професия, с доказани високи професионални умения като преподавателка  и възпитателка на младото поколение. 

   С рисунки на Евгений Босяцки, в навечерието на Деня на Съединението отвори врати галерия „Йордан Кювлиев“ в Сливен. Рисунките са от колекцията на нашия съгражданин Янко Братанов, малка част от огромното наследство на именития художник.

   Изложбата откри писателят Камен Васевски, добър познайник и другар на Босяцки – „художникът, който с един щрих или една линия умееше да пресъздаде живот“, каза той в словото си.

   С тази изложба галерията открива новия културен сезон.

   Тази година Обществената комисия за избор на носител на наградата „Добри Чинтулов” рано-рано е определила носителя на наградата, съобщават от общинския пресцентър. Това е художникът Красимир Добрев. Както е известно, призът се връчва за постигнати високи художествени резултати в областта на литературата и изкуството, на творци със значителен принос за духовното развитие на Сливен и българската култура.

   Преподавателят по цветен етюд и сценография, беше предложен за носител на наградата от Съюза на българските художници и Съюза на артистите в България.

   Внезапно, при инцидент с велосипеда си, почина Зунг – виетнамецът, когото половината Сливен познаваше и уважаваше. Много изстрадал човек, но нетаящ злоба към никого, невероятно работлив и много мъдър.

   Пускам тук част от интервюто, което направих с него за подготвяната втора книга „Сливналии“. Радвам се, че го направих, защото той обичаше Сливен и бе повече сливналия от мнозина родени тук.

   ...

   – Споменахте вече, но да питам пак: Като цяло какъв е сега животът във Виетнам – по лош или по-добър, отколкото в България?

   – Животът е долу-горе като в България. Както казах, и там има бедни и богати. Но като цяло, честно казано, може и да е малко по-добър, отколкото в България. Има храна, има работа. Разбира се, хората винаги искат повече...

            Като в България, и не съвсем – Зунг дълго и подробно ми обяснява как например е организирано земеделието: Земята е държавна, и на всяко семейство се дава толкова, колкото би могло да обработи, според броя на членовете си. За предоставената му земя семейството плаща такса, която не е твърда, а се мени всяка година, според средния добив от реколтата. Останалото от урожая семейството може да продаде на когото и както намери за изгодно. Селата са живи и многолюдни, защото безработица няма.

            Долу-горе същото е и при дребните занаятчии – шивачи, фризьори, собственици на магазинчета и пр. Всеки работи свободно, а държавните чиновници минават и събират месечна такса. Просто и ефективно.

   – Вие обаче сте уредили живота си в България и нямате намерение да я напускате. Разбирам, че имате приятели, сред тях и група активни колоездачи.  Разкажете, ако обичате, повече за това си занимание... Откога карате колело?

   – Като малък във Виетнам съм карал колело. И поднових това си занимание преди четири години, покрай един съсед по офис, който въртял педалите самичък и ме извика да му правя компания. Аз нямах колело, един приятел ми продаде български велосипед „бегач“. За пръв път го карах от къщата на този приятел в квартал „Ново село“ до моста на село Бяла. И така почнах. Сега една група от двайсетина човека се събираме и изминаваме различни маршрути всяка седмица в събота или неделя, според времето.

   – Харесва ли Ви Сливен? Чувствате ли се на мястото си в него?

   – Аз съм вече тукашен, гражданин на Сливен. Обикнах този град, харесва ми да живея в него.

   – За 35 години, откакто сте тук, Сливен изпадна доста назад в класацията на българските градове. Как, според Вас, може да се преодолее това?