Е, да – във всеки град има и потайности. В Сливен те са доста и ще стават все повече (т.е. все повече ще са хората, които никога не са ги виждали). Сгради, места и неща, някои на път да изчезнат, други съществуващи редом с нас, без да ги забелязваме и да знаем нещо за тях. 

   Към тези „потайности“ бих причислила тази красива, стилна сграда (остатъци от нея), достойна да бъде опазвана като паметник с архитектурна стойност. Не че има значение дали е вписана в регистъра, щото и част от тези, които са вписани, са в същото състояние. Има извинение – тя е в рамките на бившето военно поделение  (терените на което са общинска собственост) и дълги години е била недостъпна за „цивилните гарги“ (макар че може да се види от редките пешеходци в тази част на булевард „Хаджи Димитър“). Пуснах снимки на все още впечатляващата фасада във Фейсбук, за да сондирам мнение от по-запознати и те потвърдиха това, което съм чувала – сградата е бившата гарнизонна баня (и пералня) и там дълги години войниците са били водени под строй, за да усетят благото на топлата вода. (В по-късни години в танковата бригада, а вероятно и в други подразделения на Трета армия били изградени собствени бани.)

    Тепетата не са само в Пловдив. (Понеже напоследък гледам „Стани богат“ знам, че следва да обясня: тепето (от турски език) е хълм с относително малка височина – 200, до 300 м – може да е с връх, а може и отгоре да е заравнено). И в Сливен има тепета. Макар и да са по-малки (ама Хамам баир не е дип малък), но ги има. Сега думата ми е за Ясъ тепе. (Според сведущите, „ясъ“ може да се преведе като „равен“, което дава представа за фо̀рмата на тази височина.)

   Макар че Симеон Табаков го споменава и в трите тома на „историята“ си, това име отдавна е забравено. Като деца му казвахме „баирчето“ и всички хлапета от махалата търсехме приключения там. Намира се в района на сегашния парк „Юнак“ и върху част от него е Военната болница. Освен кипарисите, люляковите и други храсти, почти на билото разстилаше сянката си голям орех, спомен от някогашните лозя. Не си спомням точно, но може би в края на 60-те години на миналия век, местната власт явно реши да благоустрои района и на баирчето бе построено езеро и даже напълнено с вода. Момчетата се къпеха редовно в него и съм си представяла в колко приятно място за отдих може да се превърне – поне толкова, колкото по него време беше около другото езеро, в Градската градина. На височинката е винаги проветриво и се открива прекрасна гледка към Сините камъни. Оттам е и най-добрата видимост към терена на стадион „Хаджи Димитър“ и на всеки футболен мач на височинката се събираха поне стотина гратисчии. Малко по-късно по баирчето мина и част от пистата, построена за проведената в Сливен през 1969 г. Балканиада по лека атлетика, в която герой беше нашият съгражданин Михаил Желев.