Дахер Ламот с www.glasove.com

Сирия като антиутопия за България

   Много хора по широкия свят все още смятат, че перото е по-остро от меча. Дали това е така, не съм убеден, но понеже съм въоръжен само с перо, или по-точно с модерната му цифрова версия – клавиатурата, нямам друг избор, освен да ползвам нея и да се опитам да опиша болката на милиони сирийци. А и не само тяхната. Това е глобален проблем и може да засегне всяка нация, която има собствени интереси. 

   За да ме разберете, ще се опитам да трансферирам експериментално конфликта тук, на българска земя, като прехвърля всички аналози от сирийската действителност. Ще ползвам едно от най-силните оръжия на литературата. Антиутопията. Не съм Джордж Оруел, нито Замятин или Войнович, нито Бредбъри или Хъксли, но техните произведения са оставили сериозен отпечатък в мен и затова днес се обръщам към тях. 

   Нека си представим, че сме си построили автомобил на времето като онзи DeLorean от филма „Завръщане в бъдещето”. Стегнете си коланите, защото ще се прехвърлим през десетилетията и ще се озовем в България, годината е 2084. Хванали сме една от многото алтернативни времеви нишки, само една от възможните реалности, която поне аз не искам да се случи.

   Представете си, че в Източна България, около Хасково, та чак до Бургас и на юг към Турция до Истанбул, са открити огромни находища на газ и петрол. Нещо като Левантийските находища между Сирия и Израел. Нашите политици се облизват, но проектът ще струва милиарди долари и трябват инвеститори. Веднага се появяват американски такива с техни проектанти. От турска страна обаче са крайно недоволни и поставят условия на САЩ, заплашват да затворят американските бази.