Общество

baraban.bg

A+ A A-

Обзор

   Инвазия на българската наука в провинцията наблюдаваме през последната година. Дни на българската наука се провеждат и в Сливен на 24 и 25 март. Първият ден в зала „Май“ е посветен на културно-историческото наследство и влиянието на науката и образованието върху социално-икономическото развитие на града и региона. Утре конференцията в ИПФ – Сливен е под името „Хоризонт 2020 – наука и иновации“. Чл.кор. проф. Димитър Димитров, съветник на председателя на БАН и други академици пребивават в Сливен. Идеята е да се съединява науката с бизнеса  и в частност с индустрията, обясниха те, тъй като, общо взето, традиционната индустрия не търси иновации. Проф. Станимир Карапетков, ръководител на обединената структура към Техническия университет – София в Сливен заяви, че идеята е също сливенската общественост да разбере най-сетне, че Сливен е академичен град, след като тук работят около 90 университетски преподаватели и именно тук са разработени някои сфери от българската наука, като възобновяемите източници на енергия, топлотехниката, енергийната ефективност, съдебната експертиза при пътно-транспортни произшествия.

Христо Стоянов

 

Най-посредствените,

които напуснаха България

 

   През последните години оревахме ортаклъка, че най-качествените българи напуснали страната. Най-интелигентните, най-умните, най-трудолюбивите… През същото това време световните конкурси и интелектуални състезания се печелят от българи, живеещи в България…От една страна най-качественото било напуснало страната и мие чинии на запад, от друга страна най-некачественото, живеещо в България, печели световни конкурси по математика, физика, химия, софтуер или там както се нарича… Странно, наистина…

 

Любен Каравелов,

за традициите в геополитиката по нашите земи

Из „Българи от старо време“

II. Дружбата на Хаджи Генча с дяда Либена

 

После обед разговорът на двата приятеля принял съвсем друго направление.

— А я кажи ми, байо Либене, Българията ли е по-добра, или Влашката земя? — попитал хаджи Генчо.

— Аз, хаджи, не съм ходил във Влашката земя, ала мога да ти кажа, че България е по-хубава от Сърбия.

— Да ме простиш, байо Либене, аз съм ходил и по Сърбия, и по Влашко и затова мога всякога да ти кажа, че Влашката земя е по-добра от България и че власите са много по-добри от българите: техните яденета и тяхното вино са по-добри и от твоите.

   Благодарение на обичта и ентусиазма на сливенци, заразили българите в цялата страна, Старият бряст спечели надпреварата и стана европейско дърво на годината. Тази вечер от името на община Сливен, номинирала хиляддолетното дърво за участие в конкурса „Дърво с корен“, наградата получикметът на Сливен Кольо Милев. Церемонията се състоя в Европейския парламент в Брюксел, а специално участие в нея взе Ансамбълът за народни песни и танци "Сливен".

   Старият бряст пребори конкурнцията на дървета от Ирландия, Италия, Полша, Словакия, Уелс, Унгария, Франция, Чехия и Шотландия и спечели с 77 526 гласа. На второ място се нареди Дивата круша с 36 925 гласа , на трето място остана Полша – 16 768 гласа.

 

 

 

   Подранила, подранила, ама сравнена не с минало или по-миналогодишната, а с преди сто години. Вместо да се чудим защо няма сняг, да сменяме земеделските култури и да изкарваме по две реколти...

Подкатегории

 

Око да види

Gur.jpg

Невчесана хроника

  • * Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?
baraban.bg ©