Характерни напоследък са протестите пред празни сгради. Такъв имаше тази вечер и в Сливен, пред сградата на областната управа.

   На 10 ноември 2013 г. ще се проведе Събор на българските културно-просветни центрове „Аз Буки Веди“ към Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“. Ученици и преподаватели от филиалите на „Аз Буки Веди“ от Одеса, Иличовск, Болград и Измаил ще се съберат в Измаилския държавен педагогически университет. В рамките на събора всяко училище ще представи визитната си картичка чрез сценично изпълнение. За участниците са предвидени викторини, а също така екскурзия по забележителните места на гр. Измаил. Подобен събор се провежда за втори път. Миналата година учениците и преподавателите се събраха в духовната столица на бесарабските българи – град Болград.

Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“:

   „Това мероприятие свързваме със завръщането към корените. Преди пет години стартирахме проекта на българския културно-просветен център „Аз Буки Веди“, който днес успешно работи в четири украински града. Успяхме да съберем деца, които редовно идват на училище и всяка година броят им се увеличава. По този начин се появи възможност у новото поколение българи да  не се губи родният език и култура. Работата на „Аз Буки Веди“ не се ограничава само с часове в клас. Учениците ни посещават семинари по български език  в България. Освен България, нашите деца трябва да помнят за родните места на родителите си, дедите си. Затова започнахме да ги запознаваме с историята на българите в Бесарабия чрез подобни мероприятия, както този събор. Измаил е също важен център за българите в Украйна. Христо Ботев е работил в едно от училищата тук. От тогава и до днес българите са важен фактор в живота на този дунавски град.“

   Този „НАучен“ коментар на Иво Беров БАРАБАН публикува миналата година, за да отбележи годишнината на Демократичната „революция“ в България. Публикуваме го и тази година със същата цел, тъй като за една година той не е станал по-малко научен – според нас. Нито паметта ни се е върнала, нито проблемите ни са други. Разликата е в нарочения да пречи на просперитета ни. Миналата година беше Бойко Борисов, тази година дори не е Пламен Оришарски, а са сирийските бежанци.

   Връщаме се към този автор, още повече, че той, както сме чели (в други НАучни трудове), споделя нашата теза,според която българска нация няма (или вече няма) – и това е основата на бедите ни. Тъй като по тази причина не можем да излъчим национално отговорно правителство, което да изразява интересите на нацията (преди своите интереси). Правителство, което да каже на ромите, че независимо от техните си етнически традиции да раждат деца на 12-годишна възраст, ако искат да живеят в България трябва да са част от българската нация, да се съобразяват със законите и приоритетите на тази нация. Правителство, което да обясни на сирийските ни (и други чуждестранни) гости, че ако в тяхната държава (и нация) си е въпрос на чест от 12-годишна възраст мъжът да върти кама и да я ползва във всеки момент, в който му диктува честта (или Корана), то тук се живее според правилата на държавата България. Това е.

   А иначе, вижте дали пък в някое ъгълче на паметта си не пазите спомените, към които ни връща Иво Беров.

БАРАБАН

Балада за Соца и Прехода

Иво Беров

Встъпление /начало/ :

Пак щях да напиша само една обикновена дописка за едни хвърлени на боклука дънки. И пак, както миналия път, се се получи писание от 18 страници. Нещо като летопис на Соца и Прехода. НАучен труд едва ли не. „НАучен” С ударение на „А”, както го произнасят двамата народни политици Тодор Живков и Бойко Борисов. Назовах писанието „Балада за Соца и Прехода” за по-баладично. Явно съм със самочувствието, оправдано или не, че имам доста неща за казване и че знам как да ги кажа. Добрата новина е, че противно очакванията ми, такива дълги писания биват четени – предишното с такива размери /виж тук/ привлече достатъчно хора. Може би все пак е по-добре да не се изчита всичко наведнъж.

Край на началото.

….

Който владее миналото, владее и бъдещето. Тия думи на Оруел са достатъчно известни и вече поизтъркани сякаш, но това не ги прави по-малко истинни.

    Някога си сливенското село Блатец било в реда на чакащите да стават град. Тогава в двора на здравната служба, на доста широка основа, почнало и строителство на болница. Обаче Тодор Живков бил свален от власт и работата останала така, както я виждате и сега.