Наградата „Добри Чинтулов" се присъжда за постигнати високи художествени резултати в областта на литературата и изкуството на творци със значителен принос за духовното развитие на Сливен и българската култура.

   Наградата „Д-р Иван Селимински” се присъжда за принос и постижения в опазването на културно-историческото наследство на Сливен и сливенския край, в историческо-краеведческата дейност и в публицистиката.

    Предложения и за двете награди могат да се правят от неправителствени, граждански и културни организации, творчески обединения и инициативни комитети, съставени от минимум 20 човека. Всяка организация има право само на едно предложение.

   Наградите са индивидуални и се обявяват на церемония за празника на Сливен – 26 октомври, Димитровден. Не могат да бъдат предлагани лица, на които те вече са присъждани и членове на обществените комисии за избор на носител на наградата. И двата приза не се присъждат посмъртно.

ПРОГРАМА:

26 юли 2024 г. /петък/

19:00 часа – Концерт на „JAMBOL PROJECT“

Място: Малка сцена до занаятчийската алея

21:00 часа – Концерт на Невена Цонева и бенд

Място: Голяма сцена „Естрада”

27 юли 2024 г. /събота/

09:00 часа – Официална програма

Занаятчийски базар;

Демонстрация на тъкане и естествено багрене на вълна;

Фотоизложба на котленски носии, пафти, накити и просфорни печати, „Спомени от Котел“ и „Котленските килимарки“

11:00 часа – Официално откриване

Посрещане на фестивалната кукла „Котленчето“

Място: Сцена пред х-л „Изворите“

Отговорът от Румен Жерев във в. Телеграф

   Гасенето на горските пожари на границата между България и Гърция в  планината Алиботуш (Славянка) през тези дни се затруднява от заровените военни мини през далечната 1936 г., в дългата 155-километрова гранична линия. Тогава по заповед на гръцкия диктатор генерал Йоанис Метаксас се изграждат отбранителни съоръжения, останали в историята като „Линията Метаксас“. Българомразецът се опасявал, че от север ще ги нападнат. След 1945 г. пък започва Студената война и доста километри от българската част на границата също са минирани.

   След 1992 г. започва съвместно обезвреждане на минните полета от двете страни, което протича на приливи и отливи. Така и до ден днешен в по-непристъпните планински места има необезвредени мини, макар и корозирали от времето. Тези дни огънят взриви вече няколко от тях, с което се застрашава животът на пожарникари и доброволци.

Бункери

   Линията „Метаксас“ е верига от укрепления, построени по протежение на гръцко-българската граница. Замислени са като защита на елините в случай на българско нападение по време на Втората световна война. Укрепителната линия носи името на създателя ѝ, гръцкия генерал Йоанис Метаксас. По предварителния план укрепленията е трябвало да бъдат от град Питион на гръцко-турската граница, през Александруполис, до Хамилион на бреговете на река Вардар. Плановете са начертани през 1935 г., а работата започва от Беласица планина през 1936 г.

   При избухването на войната изградените укрепления достигат до Гюмюрджина, Тракия, с дължина 155 км. Общо между р. Места и Александруполис са изградени 34 комплексни укрепления и над 600 бункера. Изградени са фортове и тунели, които водят до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Укрепленията на линията „Метаксас“ съдържат 22 независими разклонения, най-голямото от които е крепостта Рупел. В полите на Беласица са изградени 200 бункера, които затварят местността между планината Крусия, Дойранското езеро и Хамилион.

   Работата по изграждането на укрепленията трае 4 години, а цената им за онова време достига 100 400 000 гръцки драхми. На всички мостове и пътища по протежение на цялата 155-километрова линия са  заровени хиляди противотанкови и противопехотни мини. 

  „Дружина, мене сте избрали в името на изпадналото ни Отечество, за да помогнем със силата си и с юнащината си за неговото освобождение. Аз имам, каквото и вие синца – да си заложа живота за тази светла цел. Моля се на бог да ни укрепи в този път и да даде нам сила и крепкост да претеглим всичките теглила, които има да срещнем, и дано се смилостиви да ни помогне Господ да добие народът ни, което искаме, свободата и самостоятелността. Ето коя ми е грижата и желанието. Ако в противен случай искам да търгувам с вашата кръв или да се дам на своеволни користни стремления, нека Господ и вие да ми бъдете съдници и да бъде три пъти проклета душата ми!“

   С тези думи войводата Хаджи Димитър се заклева да бъде верен на своята дружина и се посвещава на националноосвободителната кауза.