На специална церемония с тържествен концерт тази вечер Община Сливен връчва наградите си по случай празника на града – Димитровден.

   Голямата награда за литература и изкуство получава художникът Велин Динев. Роденият през 1938 г. художник преди години стана носител и на наградата „Сирак Скитник“, а дългият му творчески път е белязан с множество изложби в страната и чужбина.

   Наградата за стопанска инициатива „Добри Желязков” се присъжда на управителя на „Калина“ ООД Атанас Мермеклиев, въз основа на показатели като социална стабилност, липса на задължения към Общината, държавата и социалното осигуряване, направени инвестиции, печалба.

Наградата „Милосърдие“ е за полк. д-р Илиян Комитов, лекар-специалист по инфекциозни болести и доскорошен началник на Военната болница в Сливен.

P.S.: Наградата „Д-р Иван Селимински“ вече се присъжда на три години.

    В Гърция, където от всеки камък правят забележителност, отчитате вероятно, не рекламират праисторически обекти. Не са достатъчно атрактивни, а и аз поне не знам за забележителни такива в нашата съседка. Не говоря за Кносос и Микена или споменавания праисторически обект на Акропола. Те са с 3-4 хилядолетия по-млади от значимите праисторически обекти на българска територия.

   Най-рано придобилият известност в цял свят несъмнено е Карановската селищна могила, „дворецът на праисторията в Европа“ (VII хил.пр.н.е. – I хил. пр.н.е.) – днес тотално занемарен. После се прочуха други, като селищна могила „Юнаците“ в Пазарджишко, маркираща „Златното пето хилядолетие“. Да кажем, че там проучванията продължават, както продължават и на обекта „Провадийска Солница“ и при определени условия през лятото най-любопитните могат да ги посетят. От по-големите обекти, пригоден за туристи е Праисторическият град в Дуранкулашкото езеро (от V хил. пр. н.е. насам), с най-старото обработено злато – преди варненското. Британският „Daily Mail“ го нарекъл „Добруджанската Троя“. Турски учени пишат, че селища в Източна Тракия са може би колонии на Троя, която обаче се развива от III хил. пр.н.е. насам, т.е. май е обратното. (Омировата Троя пък най-вероятно е Троя VIIa, ок. 1300 – 1190 г. пр.н.е.)

   Разбира се, за липсата на активен туристически поток към тези и още наши забележителни обекти, освен немарливата държавна политика, е и фактът, че праисторията е най-трудната археологическа дисциплина и резултатите от проучванията са най-малко атрактивни за външния наблюдател. Посетителят гледа сондажи (изкопи), трамбовани площадки от глина, които може да са под на жилище, ритуална площадка и пр., неясни петна от опожаряване, фрагменти от керамика... Най-интересните находки вижда в музея, но едва ли може адекватно да оцени значението им, извадени от добре планираните селища с често двуетажни и триетажни постройки от времето, което е останало в съзнанието ни като време на първобитните хора, които живеят в пещери. Проблем е и трудното адекватно представяне на проучения вече праисторически обект, тъй като в процеса на проучване, цялостно или частично той е унищожен.

   Все пак, оказва се, че интерес от масовия турист към един от проучваните в последните години обекти – „Провадия-Солницата“ – има. Поне през август и септември, когато археологическият екип е на терена, на всеки кръгъл час (от 9:00 до 13:00 ч. включително) тръгват доста внушителни групи любопитни, които под вещото ръководство на някой от младите сътрудници (в нашия случай сладкодумният Георги) оглеждат това достижение на човешката цивилизация. 

   Незагубена битка и калпава дипломация – поне в новата българска история е така. Което означава, че успехите ги носят „простите“ българи, неуспехите – т.н. „елит“. А българският елит в цялостта си, да си го кажем направо, е от екскрементите на обществото – неуспели бизнесмени, станали политикани, „хора от кариерата“, наложници и обикновени проститутки, които управляват някой министър, до откровени крадци и разбойници. Хората от изградилата се в годините на чуждото владичество успешна класа рядко се впускат в политиката на свободна България. (Обърнете се и към днешните управници и пребройте колцина са доказани специалисти или успешни бизнемени. За натрапваните ни от телевизиите „елитни“ дами пък няма и да споменавам...) Та, като наблюдавам от низините живота, чини ми се, че пак ние, простите, сме поели по верния път да се върнем там, откъдето сме били прокудени, заради нескопосните си управници.

   Скиторейки из турска Тракия, Странджа и по крайбрежието на юг от Резово, почвам да си мисля, че ние бавно се връщаме. За Одрин и Лозенград е ясно – сред уличните тълпи българската реч си звучи омайна, па макар и не твърде сладка. И не е, според мен, водеща идеята за евтин пазар, особено откакто цените от двете страни на границата почти се изравниха. Ако е така, кирията на Киро няма да излезе – дадѐ 50 лв. за пътни, направи икономия от покупки за 30 лв. Не – по-скоро е да мръдне до място, което някак си му е близко, познато от недалечното минало, нашенско, балканско – и с шаренията, и с боклучавостта тук-таме, и без необходимостта да говориш английки. Но установявам, че българите вече са открили и по-неразработената част от турския плажен туризъм – Черноморския. Не знам защо е по-неразработена, след като тези огромни пясъчни плажове са далеч над егейските и средиземноморските с камъните и по-неприятното море – дали заради по-краткия сезон, дали заради граничната зона... То затова и няма пряк път от Резово до Бегендик (някога се е казвало Свети Стефан) и оттам нататък до турските черноморски градчета и села. Чета, че бил предвиден за строеж. Дано турската страна поеме инициативата, че от наша не знам кога. Защото турското правителство вече строи магистрали към Мидия и още по-оживената като курорт Инеада. (И двете градчета са с по 2-3000 жители, но лятно време са с по 30 000.) А да пътуваш през горите на Странджа, дори и по сегашните пътища, си е удоволствие. (И тук има струпани масиви с отсечени дървета покрай пътя, но няма олисели места – явно се сече подборно.) А новопостроените пътища там само ни напомнят, че в България отдавна няма пътни строители. 

   Разправя ми синът, че никой журналист вече не троши акъл и пръсти, за да пише статия за нещо си – изкуственият интелект върши тази работа. Вярвам, че е така, щото някои стотии са твърде интелигентни за нашего брата, само от транскрипцията на имената можеш да се сетиш, че по-висш разум е забърквал словесата. И нали ми е чоглаво, че на̀, изпълних желанието си да видя Овеч, тази интересна наша крепост, а пък не съм ви осветлила впечатленията си, щото и на нас, пенсионерите, ни се ще летен отпуск – та ето кой ще свърши работата.

   Помолих ChatGPT: Запознай ме с историята на крепостта Овеч и настоящето ѝ като туристически обект... (нали, с тайната мисъл аз пък вас да запозная). Постара се човекът колкото можа (все пак не ползвам по-умната му и платена версия). Посъбрал това-онова, ама не всичко, тъй че, ако наистина имате интерес към този културно-исторически и туристически обект, според мен, все още по-пълно ще ви осветли Уикипедия. Ще ви пусна, разбира се, обясненията на моя умен събеседник, но само да кажа преди това какво разбрах за разликата между нашия и изкуствения интелект: той добронамерен и от всичко доволен, ние все недоволни. Посещението ми в крепостта и обмяната на впечатления с редките други посетители, започна с мрънкане – моето и тяхното, че най-атрактивната част от крепостта е затворена и не можем да минем по моста пред северната  порта, продължаващ над дългия каменен зъбер към платото „Табиите“ и скалния манастир „Шашкъните“. Според местните, 320 дни по проект щял да продължи ремонта, което си е почти цяла година (и затуй никакъв зор – никой не ремонтира).

   Нейсе, оставям ви на моя умен приятел, който предлага и снимки, ама предпочитам да ви покажа някои от моите.

ChatGPT said:

История на крепостта Овеч

• Античност до Средновековие
  Археологически данни сочат, че крепостта е обитавана в два основни периода: от III век до началото на VII век и след това от X–XI до края на XVII век.Discover BulgariaSpottingHistory
• Древни обитатели
  Населяна е последователно от траки, римляни, византийци, българи и османци.Discover BulgariaDrumivdumi.com
• Имена през вековете
  В Източната Римска (Византийска) империя крепостта е била известна като "Provat" (в превод — „овца“), българите я наричат Овеч, а турците — "Tash Hisar" („каменна крепост“).Discover Bulgariatourism.government.bg
• Средновековен разцвет
  Най-голямо си значение крепостта достига през Второто българско царство, когато служи като военен, административен, религиозен и икономически център.GuideBGWelcome.bg
  Свързана е с управлението на цар Ивайло (1277–1280 г.) и походите на Амааде VI Савойски (1366 г.) и Владислав Варненчик (1444 г.).Discover BulgariaMirela
• Османски период и падане
  През 1388 г. крепостта е превзета от османците — с измама и нощен щурм. След кратки възстановявания, окончателно западнала до края на XVII век.GuideBGMirela
• Архитектурни особености
  Крепостта е разположена на плато с високи скали и има три входа:
• Източен — със стъпала издълбани в скалата.
• Западен — чрез спираловидна стълба от 111 стъпала.
• Северен — главен вход, свързан с платото „Табиите“ чрез мост дълъг около 150–160 м.Discover BulgariaGuideBGDrumivdumi.com
  В рамките на крепостта могат да се видят: говорещ кладенец (79–80 м дълбочина), епископската църква, затворнически килии, кула с „пътя на дявола“, монашески скривалища и др.Welcome.bgGuideBGMirela

Крепостта днес като туристически обект

• Възможности за посещение
  Отворена е целогодишно, с работно време от около 9:00 до 18:00 ч. в зависимост от сезона.Discover Bulgariatourism.government.bg
  На място има туристическа инфраструктура: информационен център, музеи, сувенирни щандове и възможност за екскурзоводско обслужване от Регионален исторически музей – Провадия.Discover Bulgariatourism.government.bg
• Природна и историческа атрактивност
  Крепостта предлага зашеметяващи гледки към Провадия и околността.Drumivdumi.com
  Районът е богат на растителен и животински свят — гнездят египетски лешояди, които са символ на Провадия.Drumivdumi.com
• Признание в туризма
  През декември 2023 г. крепостта Овеч спечели национална туристическа награда, избрана с онлайн гласуване.BTA

За любителите на история и природа

Кратка характеристика: