Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 18 посетители в сайта
В Община Сливен ще бъде представена изложба на стари снимки „Бесарабските българи: хроника на XX век“, в рамките на честването на 136-тата годишнина от Освобождението на Сливен от османско иго. Изложбата се организира от Българския младежки клуб „Актив“ с подкрепата на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ по покана на Обществения съвет за сътрудничество с бесарабско-таврийската диаспора в гр. Сливен. За пръв път ще бъдат представени стари снимки на българи от Таврия (Украйна). Журналистът Веселин Цветанов ще представи филм за българите в гр. Болград.
Изложбата на стари снимки „Бесарабските българи: хроника на ХХ век" се състои от автентични снимки и фотоси от архивите на българските семейства, живеещи на територията на Одеска област, в украинската част от Бесарабия. Младите българи от БМК "Актив" са събрали тези снимки от българските села на Болградски, Саратски, Измаилски, Тарутински и Арцизски райони.
Най-старите снимки датират от първото десетилетие на миналия век. Раждане, детство, юношество, брак, най-накрая - погребение... Всички моменти от живота, свидетелствата за които са взети произволно от различни политически епохи, които са се случили в Бесарабия. Тя е била територия на Русия, Румъния, след това на СССР, а днес - на Украйна...
Димитър Петков, координатор на изложбата, член на Български младежки клуб „Актив“:
„За пръв път представяме изложбата на стари снимки „Бесарабските българи: хроника на ХХ век“ в България. Първото й представяне е в гр. Сливен и това не е случайно. Голяма част от българските преселници в Бесарабия са от Сливен и околностите. Исторически сме свързани с този край. До момента изложбата бе представяна няколко пъти само в Украйна. Тя винаги е посещавана с голям интерес, защото ни връща в миналото и показва живота на българите в Бесарабия. Представяйки я в България, ние имаме за цел да запознаем посетителите тук с нашето минало чрез снимки. Това е още един начин да станем по-близки един с друг, опознавайки нашето минало. През 2014 година изложбата ще бъде в България - там, където ще ни поканят. Отворени сме за сътрудничество.“
Всеки човек може би някога е намирал пожълтяла снимка в стария албум на бабите си и е питал и после слушал с интерес история за хората, които са изобразени... Колко интересни неща има зад всяка една от тези снимки... Колко от тези албуми, за съжаление, са изгубени, а заедно с тях десетки или стотици истории... И колко често такава снимка е единствено доказателство за нечий живот, просто защото вече няма никой жив, който може да разкаже нещо...
Официалното откриване на изложбата ще се състои на 17 януари 2014 г. от 12:30 часа. Тя ще остане във фоайето на зала „Май“ от 17 до 31 януари 2014 г.
От 11:00 ч на 17 януари 2014 г. на площад „17-и януари” в кв. Клуцохор, Община Сливен организира общоградско поклонение-ритуал със заупокойна молитва, благодарствен молебен, военни почести и поднасяне на венци и цветя на признателност пред паметника на руските освободители от отряда на генерал Делингхаузен.
Председателят на групата общински съветници от ГЕРБ в Сливен Димитър Митев заяви на пресконференция, че 2013 г. е била несполучлива за община Сливен. Той припомни обещанията на кмета Кольо Милев от януари миналата година и констатира неизпълнение по всяко едно от тях. „Беше обещано, че през 2013 г. ще бъде направено кръговото кръстовище на Розова градина. Всички виждаме, че не е направено. Беше обещано, че зала „Сливен" ще бъде ремонтирана. Виждате, че не е реконструирана. Обещаха се нови светофарни уредби, дори посочиха къде ще бъдат местата им. Аз нови светофарни уредби не виждам, дори не са ремонтирани сега съществуващите. Беше обещано саниране на четири училища, изграждане на три нови центъра за деца в неравностойно положение. Не виждам нито едно санирано училище и нито един нов център", каза Митев. Той смята, че основната вина е на кмета и съветниците от БСП и увери, че през новата година той и колегите му от ГЕРБ ще бъдат по-внимателни с европроектите, които общината започва, защото важно е не количеството, а качеството им на изпълнение и реалната необходимост от всеки проект. „2014 г. започва със старите обещания и едно ново, че ще имаме футболен отбор в „А" група. Ще бъдем безкомпромисни с глупавите предложения на кмета, които ощетяват общината ", каза Митев. Той изрази тревога от забавянето на изпълнението на водния цикъл на Сливен, на европроектите парк „Юнак" и „Туида", осигурени през миналия мандат, както и за липсата на обществена поръчка за сметосъбиране, сметоизвозване и озеленяване. Димитър Митев призова Окръжна прокуратура да се самосезира за това, че община Сливен си е позволила лукса да бъдат разходвани над 6 милиона лева без обществена поръчка.
DW: Добрите роми и лошите цигани
Какви са ромите (циганите) - малцинство, народ или просто хора, изтикани на ръба на обществото? Докато по родните си места те са в повечето случаи нежелани, на Запад им съчувстват, но едва след като ги изгонят.
В западните държави политиката спрямо ромите се крепи на два стълба: първият са изискванията на старите страни-членки на ЕС към държавите в Югоизточна Европа, откъдето основно идват ромите. От техните правителства се очаква да правят повече за ромите - за да не се чувстват те изолирани и обезправени. Ако обаче същите тези роми обитават покрайнините не на София, Пловдив или Букурещ, а на Рим или Париж, нещата изведнъж се обръщат. Тогава армии от полицаи се втурват да разтурят временните им селища, както прави във Франция един Франсоа Оланд, който продължава политиката на предшественика си Никола Саркози. Един от любимите предлози на властите са "лошите санитарно-хигиенни условия" в ромските селища. А когато ромите са прогонени, западният човек изведнъж започва да проявява разбиране, дори съчувствие към тях, пише Михаел Мартенс на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Западна Европа обаче трябва да знае, че няма да се отърве от ромите, прогонвайки ги насилствено. Защото само няколко седмици
Още статии ...

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?
