Минаха почти две години, откакто сливенски активист от въодушевените години на прехода, инженер и козевъд понастоящем – Ганчо Делев – даде пресконференция, за да се оплаче от безхаберието, незаинтересоваността, дебелоочието и даже вредителството на българските институции, създадени за да помагат на българите. И още тогава всички казаха, че е прав. Даже беше доказал правотата си със спечелено дело в съда, май. Медиите си направиха материалите, човекът беше удовлетворен, поне морално, че и други го подкрепят.

Миналата седмица предаването „Граждански контрол“ в една известна телевизия ни припомни позабравеният казус на Ганчо Делев, наричайки го „параграф 22“. Накратко – Ганчо Делев не получава европейски субсидии за 700-те декара пасище, което е наел за козите си, тъй като не го е почистил от храстите от вида „Драка“ (каквито изисквания сме договорили за субсидиите). Това изисква и съответната  Наредба № 5. Не го е почистил нарочно, защото не го разрешава Законът за лечебните растения (а драката е такова растение) – ако го направи, ще подлежи на санкция. Такива случаи в Крушаре – селото, в което живее козевъдът – вече има. (Да не говорим, че преговарящите и други български специалисти не са се сетили, че козата най си обича драката, та по документи са я задължили да пасе трева като овца.) Това далеч не е казус само пред Ганчо Делев, но той като упорит човек, смята, че може да надвие чиновника и от 6-7 години вече се е заплел в съдебни дела с фонд „Земеделие“. В предаването „Граждански контрол“ впрочем се яви и бившият земеделски министър Мирослав Найденов, за да обясни колко прав е животновъдът и как в крайна сметка ще спечели делото, защото такава е съдебната практика – когато се борят наредба и закон, печели законът (стига и козите, и козевъдът да устискат до заветното съдийско решение).

Българското село –

има някакво очарование, но няма хора…