Правителството взе решение за разместване на почивни дни през 2014 г. и обяви 2 май (петък), 5 май (понеделник) и 31 декември (сряда) за почивни дни, а 10 май (събота), 31 май (събота) и 13 декември (събота) за работни дни.

   През 2014 г. официалният празник 1 май – Ден на труда и международната работническа солидарност, е в четвъртък, а следващият ден по календар – петък, 2 май, е работен ден. Официалният празник 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия, се пада във вторник, а предишният ден – понеделник, 5 май, е работен ден. 31 декември 2014 г. – сряда, който е непосредствено преди 1 януари 2015 (Нова година), също е работен ден.

   Този „НАучен“ коментар на Иво Беров БАРАБАН публикува миналата година, за да отбележи годишнината на Демократичната „революция“ в България. Публикуваме го и тази година със същата цел, тъй като за една година той не е станал по-малко научен – според нас. Нито паметта ни се е върнала, нито проблемите ни са други. Разликата е в нарочения да пречи на просперитета ни. Миналата година беше Бойко Борисов, тази година дори не е Пламен Оришарски, а са сирийските бежанци.

   Връщаме се към този автор, още повече, че той, както сме чели (в други НАучни трудове), споделя нашата теза,според която българска нация няма (или вече няма) – и това е основата на бедите ни. Тъй като по тази причина не можем да излъчим национално отговорно правителство, което да изразява интересите на нацията (преди своите интереси). Правителство, което да каже на ромите, че независимо от техните си етнически традиции да раждат деца на 12-годишна възраст, ако искат да живеят в България трябва да са част от българската нация, да се съобразяват със законите и приоритетите на тази нация. Правителство, което да обясни на сирийските ни (и други чуждестранни) гости, че ако в тяхната държава (и нация) си е въпрос на чест от 12-годишна възраст мъжът да върти кама и да я ползва във всеки момент, в който му диктува честта (или Корана), то тук се живее според правилата на държавата България. Това е.

   А иначе, вижте дали пък в някое ъгълче на паметта си не пазите спомените, към които ни връща Иво Беров.

БАРАБАН

Балада за Соца и Прехода

Иво Беров

Встъпление /начало/ :

Пак щях да напиша само една обикновена дописка за едни хвърлени на боклука дънки. И пак, както миналия път, се се получи писание от 18 страници. Нещо като летопис на Соца и Прехода. НАучен труд едва ли не. „НАучен” С ударение на „А”, както го произнасят двамата народни политици Тодор Живков и Бойко Борисов. Назовах писанието „Балада за Соца и Прехода” за по-баладично. Явно съм със самочувствието, оправдано или не, че имам доста неща за казване и че знам как да ги кажа. Добрата новина е, че противно очакванията ми, такива дълги писания биват четени – предишното с такива размери /виж тук/ привлече достатъчно хора. Може би все пак е по-добре да не се изчита всичко наведнъж.

Край на началото.

….

Който владее миналото, владее и бъдещето. Тия думи на Оруел са достатъчно известни и вече поизтъркани сякаш, но това не ги прави по-малко истинни.