Поредният Обществен съвет ще има и в Сливен – ще го формира Реформаторският блок. „Участващите в него познати на общността принципни и уважавани личности, с безукорна политическа и професионална репутация, съвместно с партийните ръководства, ще излъчват позициите на гражданите пред местната управа в аналитичен и критичен план“, смятат ръководствата на партиите-участнички в блока. Те вече са подготвили и едно писмо до кмета и председателя на общинския съвет, в което, общо казано, искат от общината да си върши работата – да построи или обозначи паркинги, да изгради велоалеи, тротоари и рампи за хора с увреждания, вода за зелените площи…

   Наближава денят на народните Будители.

    Будители – странна дума. Хора, които будят някого заспал дълбоко. Вероятно само в нашата страна има такъв ден. Ден на хората, които се опитват да събудят заспалата ни душа, душа потънала в сладката дрямка на апатията, на безразличието и безчуствието към случващото се около нас.

   Кое ни направи такива? Беднотията, алчността, завистта или добрата стара максима „Това мен не ме засяга”. А всъщност ни засяга, но ние се правим че не сме от този свят и от тази планета.

   Когато срещнем човек с увреждане цъкаме с език, пускаме няколко въздишки и отминаваме и бързо забравяме, улисани в нашите битовизми и дребнавости. Много пъти съм се питал „Къде отиде родолюбието?”, „Къде отиде патриотизма?”, „Кой съм Аз?” и „Какво ще оставя след себе си?”. Много често се питам защо забравихме да бъдем милосърдни, да бъдем съпричастни, да даваме без да очакваме, че ще получим.

   Ден на народните будители – толкова хубаво звучи, но защо само 1 ден. Защо нямаме будители всеки ден, които да държат очите и сетивата ни отворени за болката на другите, за страданието на болните, безпомощните и огорчените? Този ден предизвиква в мен буря от въпроси и единствено ме утешава, че от време на време се намират хора като Чинтулов, за да напише „Стани, стани юнак балкански от сън дълбок се събуди  ...”

   Утеха в мен предизвиква това, че все още срещам хора, които се раздават като отец Иван от Нови хан, като многото безименни хора които даряват и последните си пари за да помогнат на деца за операция. На тях искам да кажа, че тяхната награда е отредена и доброто им е забелязано.