-         За финансовия размер на моето оттегляне – нямам конкретно предложение.

-         Трябва да ми кажеш. Защото, в крайна сметка, аз трябва да си направя сметката.

-         Ти прецени…

-         Как да преценя?

-         На база … Ти ако си например на мое място, кво ше искаш.

-         Аз не съм мислил по този въпрос, сериозно ти говоря. Ако се оттегля примерно, да ти кажа, оттеглям се, ама дай ми еди кво си.

-         Да, то не може да е бадева, разбираш ли, но не може и да е много. Защото - следващият момент – аз не искам да ти извивам ръцете, но не искам и да съм валат.

-         Сега…

-         Слушай ме сега…Нито искам да ти извивам ръцете, нито искам да съм валат. От друга страна, това не е цена, с която аз казвам пито-платено и оттам нататък приключваме взаимоотношенията. Това е някакво възнаграждение за компромиса, който правя.

   А това е малка извадка от разговора, който двама кандидати за кмет на Сливен водят в края на месец май 2011 г. Единият е почти (или не толкова) сигурен, че като председател на общинската организация на своята партия, ще бъде номиниран за кмет и по тази причина има какво да продава. Другият, поне в онзи момент, заявява, че има пари да купува. Единия – този с коза, че ще бъде номиниран, добавя утежняващото обстоятелство, че решението ще трябва да минава през конференция, а другият отговаря, че разговорът ще се води от база 100 000 лв. нагоре. (Впоследствие се оказа, че нито единият, нито другият са имали ресурс за този разговор).

Любомир Йорданов

В края на март Дирекцията за национален строителен контрол във Враца получава заповед, забраняваща й да предоставя информация на медиите. Тя е подписана от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която разпорежда репортерите да получават необходимите им данни само от пресцентъра или официалния сайт на МРРБ. Това съобщи наскоро северозападният всекидневник „Конкурент”. От регионалните поделения на министерството не потвърдиха, нито отрекоха наличието на такава заповед, но отказът да дават информация е красноречиво доказателство за наложената забрана.

„Спирането на достъпа до информация в регионалните дирекции може да прикрива нежелание за огласяване на незаконни строежи. При липсата на ефективен обществен контрол държавните служители могат далеч по-лесно да си затварят очите за крупни нарушения и да обявяват само дребни прегрешения”, коментира репортерката на „Конкурент” Таня Йорданова. „Препънатият” за проблемите в строителството обществен надзор не е единственият недостатък в информационната политика на министерствата. Последните години почти всички централни ведомства тайно, полека и в нарушение на ЗДОИ забраниха на териториалните си поделения да общуват с журналисти. В повечето случаи

 ембаргото е наложено

с устни разпореждания,

придружени със заплаха от наказания

 Които, разбира се, стриктно се спазват. От две години полигоните за борба с градушките по областите категорично отказват на репортерите информация за извършените стрелби по градоносните облаци, за изразходваните ракети, нанесените на земеделието щети, както и за отпуснатия им ресурс за справяне с ледените облаци. Въпросите към ръководствата на полигоните сe прехвърлят към пресцентъра на Министерство на земеделието (МЗ), откъдето най-често отговарят писмено, че са осигурени „достатъчно средства, извършени са необходимите действия и са защитени (примерно) 500 000 дка площи”. Формално няма отказ от информация, само че общите формулировки не формират нито у журналистите, нито в читателите ясна представа за политиката на Министерството на земеделието към тези териториални служби, както и реалната полза от тях за земеделските стопани. Категорично не дават на място информация и Агенциите по лозата и виното, въпросите се препращат към държавната агенция в столицата. От края на 2011 информация на журналисти отказват и от Пристанищния комплекс в Лом.