Земята

   Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания, има живот. (Земеподобни наричаме планетите, изградени от силикатни скали, за разлика от газовите планети-гиганти.)

   Земята е формирана преди около 4,54 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътник - Луната. От всички животински видове, развили се на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност – по нашите виждания. Но не заради това, а заради факта, че единствен уврежда планетата, на него се пада и отговорността да се опита да неутрализира пораженията, което й е причинил.

    Астрономическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора.

"В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците". (Йоан. 1:4)

Bъзлюбени във възкръсналия Господ чеда на светата ни Църква,
В утрото на свещената Пасха до всички краища на Вселената отново се разнася радостната вест за възкръсналия Богочовек, за победата и тържеството на живота. И радостта ни е пълна, а надеждата ни - светозарна, защото "ето, Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20).

С тази непомрачена надежда и с неизменната вяра във възкръсналия от мъртвите Христос Господ живеем и се спасяваме, чрез тях свидетелстваме пред света, че "Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син" (1 Йоан. 5:11); че по Божия милост ни е дарувано "възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век" ("Символ на вярата", 12).

Залогът пък и начатъкът на това наше възкресение е Възкресението Христово. Приели кръщението, участници в светотайнствения живот на Църквата, ние се превръщаме и в свидетели Христови, в очевидци на Неговото славно всеподобно възкресение. Макар подвластни на човешки немощи, пред нас е спасителната надежда на възкресението и вечния живот в царството на Отца. Макар все още в плен на "поднебесните сили на злобата", живеем свободни от властта на злото и смъртта.

С чисти сърца и помисли изповядваме пред света, че ето, възкръсва Христос, "Алфата и Омегата... началото неизяснимо и край непостижим" (св. Мелитон Сардийски, "Слово за Пасха"); че "възкръсна Христос и живот се въдвори!" (св. Йоан Златоуст, "Похвално слово за Пасха").

За да въдвори този живот, за да ни дари с него, Спасителят претърпя страдания и кръстна смърт. Погреба се с нас в хладния и мрачен гроб, за да ни изведе на пътя на светлината и живота. Претърпя това единствено от любов, защото, както свидетелства божественият евангелист: "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен." (Йоан. 3:16). А на друго място добавя: "Божията любов към нас в това се [и] яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез него" (1 Йоан. 4:9).