Михаил Тенев, заради възрожденския му дух

   Ако си мислите, че тотално е изчезнала атмосферата на Джаковото или Ганковото кафене, в която Вазовите „чичовци” пият кафе, играят табла, четат вестници, бистрят политика сред предмети, които напомнят хаджи Генчовия „музей”, не сте прави. Има в Сливен място, където да намерите на куп и кафенето, и всичките му възрожденски салтанати - арт-кафето на Мишо Тенев. То е изпаднало кой знае как от времето истинско възрожденско кафене, защото съчетава различни дейности, а с това създава  атмосфера за обща битийност на група хора. Стопанинът ги определя като „търсачи”.

   Михаил Тенев е познат на сливенци от много години. Ако днес търсехме потомци на едновремешните, описани вече в книжки сливенски „чешити”, той щеше да е един от тях. Инженер-геодезист по професия, покрай работата си в американски компании пообикаля света, основно частта му, наречена Южна Америка. Повече е известен като председател на клуб „Културен туризъм”, покрай който от седем години е отворил къщата си на ул. „Михаил Колони” и в дълбокия зимник показва я изложба на фотограф или художник, я предмети от собствената си разнородна колекция. А от три години в пристройката в двора обслужва и кафенето. Водим общ разговор с него и постоянни посетители-приятели на една от трите маси, и чувството е, че по-скоро си на гости.

Завиждам ти, че правиш точно това, но от какво се изхранваш?

   - Да, кафенето, общо взето, е на загуба. Преподавам испански език на половин щат в хуманитарната гимназия и – добре че жена ми работи. Но съм принуден от време на време да обявявам по нещо за продан.

И върви ли?

   - Към последната разпродажба, която обявих преди Коледа – стари мебели, картини - никой не прояви интерес.

   И думата „криза”, както много други, идва през латински от гръцки. Където обаче значи „решение”. И това е другият поглед. Всяка криза сочи, че нещо до този момент не е било в ред и може би е дошло времето да се поправи. Да се намери решението на проблема. При нас обаче кризата е оправдание. Т.е. оправдаваме липсата на решение с кризата. От повечето решения на древните елини се ползваме и до днес. От нашата криза обаче едва ли някой ще се ползва в бъдеще. Щото то и няма криза – забелязахте ли по празниците? Никой не мислеше за решение, мислеше за потребление. Включително и правителството. Няма кrisis. Е, айде през 2010 да търсим решения – индивидуално и на правителствено равнище. И да не се връщаме в затворения кръг – има криза – няма решения. От всичката тази софистика станахте ли Krazy?