Категория: Общество
Корабче се обърна в Охридското езеро, българи се удавиха. Македонски министър депозира оставката си. Българският туроператор, който е организирал екскурзията и е включил разходка със 85-годишен кораб, за да плати по-евтино и да остане по-голяма печалба ще признае ли вина? Сигурно е имал договор с фирмата-собственик на корабчето и сигурно документите са в ред. Българите могат да се возят на грохнали возила – били те корабчета, автобуси (като този дето уби хора на Бакаджика край Ямбол), трамваи или тролеи. Щом българската държава може да ни вози на такива возила, защо македонският собственик да не може? И защо да не иска да товари двойно повече хора.
Последно обновена на Неделя, 05 Януари 2014 12:40
Посещения: 2676
Категория: Общество
Преди само четири месеца време БАРАБАН публикува този „портрет” на българския полицай. Тогава много хора се включиха с постинги, за да го допълнят. Явно тази фигура - на полицая - ако не знакова, то доста вълнува българина.
Кадровия български полицай е:
•Дебел, с шкембе.
•Горното означава, че ризата му обикновено е извадена от колана и стърчи или виси изотзад.
•Люпи семки.
•Говори на диалект или употребява жаргон.
•Гледа безизразно.
•Никога не се разхожда по градските улици – обяснява го с липсата на бензин.
•Горното обяснение за него звучи правдоподобно, защото той изкарва работното си време в колата, където пуши или закусва.
•Изхвърля мазните хартийки през прозореца на полицейския автомобил.
•Подхожда към гражданите избирателно.
•Когато е в положение да взема, взема и от едните, и от другите.
Моля, допълнете списъка.
Последно обновена на Неделя, 05 Януари 2014 12:40
Посещения: 3286
Категория: Общество
Още в 70-те години на ХІХ век, т.е. в годините на не най-късния социализъм, тръгна експрес „Сините камъни”, после наречен „Чайка” ... та до днешния ускорен влак. Когато разказвам спомени, че някога си с влак от Сливен до София се пътуваше за три и половина часа, някои не ми вярват. Хич няма да ми повярват ако прибавя, че при приближаването на всяка гара, глас от радиоточка обявяваше след колко минути ще спрем, изброяваше забележителностите на конкретното селище и допълваше времето на престоя. Макар и рядко, но ако се случеше, същият глас информираше: „Влакът спря не по разписание”.
Трийсет години по-късно пътници от няколко влака – бързи и пътнически – седят седем часа през нощта някъде между Бургас и София, гледат как железничари пият кафе на гара Белово или някъде там и като не знаят какво става, питат медиите. Причината този път беше в автомобилна, а не в жп катастрофа, но реакцията на жепейците беше също толкова неадекватна, каквато е бивала и при инциденти с влакове.
Последно обновена на Неделя, 05 Януари 2014 12:40
Посещения: 2548