Гениалният български музикант се учи да свири на кавал в котленското музикално училище. Завършва музикалната академия в Пловдив, където сформира и своята първа група "Джаз линия". Работи с  легендите на българския джаз Милчо Левиев и Йълдъз Ибрахимова. Неговият уникален стил се дължи на невероятния му талант да съчетава традиционния фолклор с джаза. През 1994 г.заедно със Софийския женски радиохор получава наградата"Грами" за Мистерията на българските гласове. През 1995 авторитетното американско списание"Нюзуик"го обявява за един от най-талантливите източноевропейски музиканти, като отбелязва, че е създал нов музикален жанр. Носител на награда на Международната академия за изкуства в Париж, на множество още български и международни награди. Издал е над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации. Кавалът става популярен извън България именно след изнесените от Теодосий Спасов концерти на световните сцени. От овчарска свирка, той го превръща в инструмент, способен да изразява огромен диапазон от чувства, настроения и образи и го пренася в класическата музика и джаза.

   За хората от градските центрове, мургавите ни съграждани са тези, които осъществяват разделното събиране на отпадъците и правят местата около контейнерите същински ад, защото изхвърлят всичко, което не отговаря на личния им бизнес-план.

   В такава трудова дейност засякох майка и син. Величка е на 24 години и заедно с най-голямото си дете Костадин, на 10 години, съсредоточено отбираха из нечии стари дрехи всичко, което според тях е годно. Двамата си приличат по това, че сапунът и водата не са първите им приятели, а дрехите, които носят, не само че са от кофите, но и не са прани с месеци. Лъщят от мрьсотия, както и бузите на момчето. Но пък иначе е изрусено на кичури. Приличат си и по очите – черни като маслини. Момчето ме гледа подозрително, а жената се усмихва, защото вижда, че не съм с празни ръце. Подавам и старателно опакована хартия и я предупреждавам да не разкъсва пакета. Опитваме се да разговаряме, защото жената не е много добре с българския език. Величка ми казва, че е от “социалните”.

-   Каква си? – уж не разбирам начина и на препитание.

-   Ами социална съм, дават ми помощи, защото съм безработна. А ти имаш ли да ми дадеш нещо? – въпросът  за нея е напълно естествен.