Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 22 посетители в сайта
/от страниците на вестник „Българско знаме”/
Мария Кирова – РИМ Сливен
На 10 февруари 1879 г. в Сливен излиза от печат брой първи на вестник „Българско знаме” – „вестник за политика и книжевност” – почти година след подписването на мирния договор между двете воюващи империи – Русия и Турция и съвсем наскоро след злополучния за цялата българска нация Берлински конгрес. За Южна България, за Сливен и сливенци Освобождението като политическа реалност се „отменя” до септември 1885 г. Те остават в пределите на определената като нарицание от граф П.А.Шувалов „недоволна България”. Макар и във видоизменена ситуация, новият печатан орган е задължен, /при това се справя впечатляващо добре/, да бъде естествен продължител на възрожденските традиции, съответстващи все още на моралните конструкти в един патриархален свят, но вече съобразно настъпилите промени в тогавашните обществени потребности.
За краткото време на съществуванието си, това издание успява да намери своето място и да покаже доколко е неоспорима истината, че борбата за осъществяване на националното единство представлява доказано продължение на българския възрожденски процес./1/ Без възможност за изчерпателност, седмичникът става трибуна на най-радикално настроените кръгове в Сливен и губернията, респектира със своята последователност, убедителност и достоверност при отразяване на най-съществените проблеми. Дистанциран категорично от позицията на пасивно съзерцание, редакционният екип „воюва” чрез познатите до Освобождението методи – със силата на информацията, на убежденията, в името на аналогична доосвобожденска цел – извоюване на окончателната независимост от властта на Султана и обединяването на българските етнически територии.
Демагогията
или науката да мамиш хората
Като повечето политически термини и този идва от древна Елада и в началото не е имал негативен отенък – „демагог“ буквално значи човек, който води „демоса“, т.е. хората. Да, ама за две-три хилядолетия нещата доста са се изменили. Днес Човекът, който води хората, т.е. Политикът, си избира онези факти (най-често страхове), които са изгодни нему и така ги набива в народните тикви, че народът да си помисли, че Политикът и той, народът, имат обща цел. По принцип, от Елада насам така си върви световната политика.
Та ето фактите, които ни набиват тия дни:
Венецуела е в невиждана криза. Дотолкова, че 2,3 млн. нейни граждани към края на миналата година или 4 млн. в началото на тази, са напуснали страната си. В България имаме стабилен икономически и всякакъв напредък и най-щедрия към всички съсловия бюджет в историята на страната.
А фактите, по-важни за България, са:
По данни на българските дипломатически представителства (събирани за всяка държава поотделно, но не за всички държави по света), през 2011 г. броят на българските граждани в чужбина е 2 036 092. Колко са тези, които по документи живеят в България, пък ги няма, не се знае. Колко са към днешна дата, т.е. в 2019 г. – също няма данни, и не ми се ще да смятам какво ще излезе, ако приемем за вярно твърдението на д-р Константин Тренчев от тези дни, че между 30 000 и 50 000 българи напускат средно годишно страната си. Впрочем, Венецуела е с население около 29 млн. души, България – с около 7 млн.
Още факти:
Добрият, Лошият и Злият
или сюита за гето и град Сливен
© Actualno.com 01.02.19
Едва ли има човек, който няма какво да разкаже за ромите в Сливен. Статистиката през последните три десетилетия показва трайна тенденция към увеличаване на броя на ромите в града, за сметка на застаряващото и напускащо население от българския етнос. Дали своеобразната етническа миграция на „мнозинството” е плод единствено на икономически причини, или сме в подстъпите на други геополитически тенденции, е въпрос с повишена трудност. Но демографската метаморфоза видимо променя облика, манталитета и дори тена и антропологията на Сливен. Всъщност, ромите отдавна са неотменима част от историята и живота на града.
Още статии ...
Око да види
Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?