Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 19 посетители в сайта
Като почне да се мултиплицира една грешка (което вече е много лесно), та край няма. Иди сега убеждавай, че писателят Емилиян Станев е бил ловен надзирател в ловното стопанство Буковец, а не в село Буковец, Ловешко, както пише в повечето биографични бележки за него, пръснати из Интернет. (В България впрочем, според справките пак там, имало пет села с името Буковец – в областите Велико Търново, Видин, Враца, Монтана и София, но не и в област Ловеч).
Ловното стопанство „Буковец“ е на границата между общините Елена и Твърдица. Хижа „Буковец“ е разположена в едноименната местност на 1100 м н.в. и на 500 м от връхната точка на прохода Твърдица – Елена. Сега действащата хижа е строена през 1963-1968 г., но много по-стилна като архитектура е едноименната, изоставена сега по-стара хижа, на метри от новата. В тази по-стара каменна постройка две години (от 1944 г.) е живял и работил като ловен надзирател писателят Емилиян Станев. В нея е написал „Повест за една гора“, както и „Когато скрежът се топи“, в която книга той описва хижата: „Преди петнадесет години работех в едно ловно стопанство. Там се развъждаха на свобода елени и сърни, а в просторните гори наоколо се срещаше всякакъв дивеч. По него време не беше лесно да се намери работа в града и аз приех с голямо задоволство да стана лововъд. За щастие, моята служба се оказа много приятна и интересна, хиляди пъти по-добра от службата на дребен чиновник в някое данъчно или общинско управление.
Първи август, 2018 г. трябва да бъде отбелязан със златни букви в историята на миннодобивната индустрия на България. На този ден, докато Зелените бяха заети с ежегодното си пеене на тема „Изяждаме планетата“, българското правителство сключи концесионни договори за изграждане и експлоатация на две нови мини: медно-златна край Прохорово и за лигнитни въглища край Сливница. При това и двата проекта се водят на известен инвеститор в бранша – „Ковачки и Тилев“, както го наричат медиите.
Това са страхотни новини за българската индустрия и енергетика. След 1989 г. в България няма отдадена концесия за толкова значим рудодобив като мина Прохорово – проектът там предвижда 2 открити рудника с годишен капацитет от 4.5 милиона тона руда (мед, злато и молибден!) и обща площ на всички съоръжения от 470 ха. Това го прави точно 6 ПЪТИ по-голям като добив и територия от Ада тепе на ДПМ Крумовград. А доказаните запаси са за 70 години, което е 9 ПЪТИ по-дълъг живот!
Супер – най-сетне истинска нова мина в България, а не само макетчета като Крумовград. Е, всичко се случва в сърцето на Тракия – между три села, сгушени близко едно до друго между Нова Загора и Ямбол. Площта е интересна комбинация от първокласни обработваеми земи и приоритетни местообитания от мрежата Натура 2000. Но явно инвеститорите са факири и са намерили начин да покажат, че могат да изградят всичко без да изселят поне едно село и да унищожат въпросните местообитания. Как иначе да си обясним положителното решение по ОВОС?
В интерес на истината трябва да призная, че не съм изненадан от новината – медиите, включително Дневник и Капитал, пишат за този проект от 2008 г. (началото на проучванията). После има информация за регистрацията на търговско откритие, след това за общественото обсъждане на Доклада по ОВОС и сега вече за концесионните договори. Не е като да тръбят ежедневно, но се знае. А природозащитниците следят подобни неща в общия случай. Не и в конкретния :-)
Още статии ...
Око да види
Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?