Преди около две седмици „БАРАБАН“ публикува материал за настоящото положение на сливенската жп гара (http://baraban.bg/index.php/institutzii/1834-koga-shte-otkriem-remont-na-remonta-na-slivenskata-zhp-gara). Оказва се, че еднократното преминаване през нея не може да даде пълна картина на всички пропуски, недоразумения и лошо свършена работа, несъвместими със скъпо ремонтиран наскоро обект. Читатели допълват това, което ние не сме видяли.

   Позволявам си  да ангажирам вниманието на съгражданите ни по проблем,  който не е личен, а обществен.  Пред него са изправени много пътуващи от и до ж.п. гара Сливен. 

   Направеният мащабен ремонт на стойност близо 3 млн. лева е най-голямата инвестиция с национално финансиране в сграден фонд на Национална компания „Ж.п. инфраструктура”. Но медийните изложения са едно, а основната цел – максимално добро обслужване на пътниците, е друго.

   Към втори перон на гарата има изградени изискващите се за такива обществени места подходи за безпрепятствено придвижване на  хора с намалена подвижност. В случая това е подигравка и обида за  тях. И за всички пътници, защото от втори перон на ж.п. гара Сливен е изключително трудно да се качват и слизат от влаковете и пътници  без двигателни проблеми. Недопустимо е, след като са дадени толкова много пари по проекта , да не е направен ремонт на втори перон, който е оставен нисък и изключително затруднява пътниците. Логично е височината на пероните да е съобразена с възможността за качване и слизане от влаковете.

Жельо Радев с неговите брястчета:

НЕДЕЛЯТА – Ден за общественополезен труд

   Във връзка със зачестилите пиар-акции, свързани със засаждане на дървета, предимно от рода Ulmus в работно време, държа да отбележа, че е честно и достойно общественополезен труд да се полага в неделния ден. И понеже е хубаво човек не само да казва някои неща, но и да ги показва, споделям дузина мои неделни снимки.

   На първата част от тях можете да видите грижата за дръвчето, предполагаем наследник на Стария сливенски бряст. То поникна само, недалеч от хилядолетния умиращ старец, пред едната сграда на хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов”. Във втората част от снимките може да видите продължението на грижите ми за няколко дървета пред Комплекса за социални услуги за деца и семейства в кв. „Българка“. Трите липи на улицата, след прекопаването и отстраняването на бурените, се нуждаят от няколко поливки, а брястът, който посадих, във времето когато възрастният му събрат стана Европейско дърво на годината – от опазване от злосторници.