Жеравна`2017

 Политиците ни мрат да се показват като селяни, но на Цветанов гаче ли най му ходи...

   Неизменен в есента и летото...

   Вече четвърт век с този стих свързвам присъствието на Евгени и мъничката му книжарничка на централната градска улица. Беше време, в първите му години в този „бизнес”, когато го оприличавах на легендарния възрожденец-книжар отец Матей Преображенски – Миткалото. Тогава всяка седмица пътувах до София и обратно с „Чайка”-та. Спомням си как Евгени, следобед, задъхан и с пълна с книги огромна раница и с по чанта във всяка ръка, успяваше в последния момент да „хване влака”. Така към все още четящия ни град, направо от печатниците и издателствата, „експресно” пътуваха най-новите книги. Повечето от тях бяха поръчки от конкретни сливналии. От много години вече Евгени Динев присъства по най-красив начин в домовете ни – с книгите, които пренесе до нас на гръб и на ръце. Постепенно книжарничката стана място за контакти между четящите хора. Тук обявите и за срещи с писатели, и за инициативи на туристическото дружество, намираха най-бързо своите адресати. През всички тези години Евгени хранеше семейството си, но не забогатя. Получи малка пенсия и наскоро сподели, че така е спокоен за днешния си ден – читателите намаляват, но ако се наложи тя ще покрие общинския наем за барачката. Ето защо ме заболя от онзидешната вест за края на този светъл лъч на просветителство и алтруизъм в нашия уж духовен град.