Голяма трагедия – в това всички сме единодушни. Оттам нататък е различно – едни ще се опитат да помогнат, други ще се опитат да извлекат дивиденти, като кажат как са помогнали на пострадалите – с 325 лв., например. Пострадалите ще останат с мъката и мизерията – вероятно до края на живота си. Ще бъда безкрайно учудена ако държавата, фирмата-превозвач или някой друг възстанови къщите им. Ако жп линията бързо бъде изведена от селото им. Или ако Хитрино получи някаква придобивка като малка компенсация за голямата трагедия.

   Експерти всякакви вече казаха, че инциденти в железопътния транспорт са се случвали и ще се случват. Само че в България се случват като че ли твърде често – къде през седмица, къде всяка седмица се чува за запалвания, дерайлирания и на товарни, и на пътнически вагони.

www.librev.com с

 Алма Гилермоприето 

Краят на Фидел

   Гледан от разстояние, той изглеждаше монументален. Героичният профил и надхвърлящият хоризонта поглед бяха също толкова неустоими, колкото и споменът за триумфа му в борбата срещу един продажен режим, който със своите бордеи и казина, голф-клубове само за бели и крайбрежни хотели, обслужваше единствено утвърдената в Маями американска мафия и най-лошия вид ugly Americans. Налице беше също и очарователният гъдел, който реалната съпротива и непрестанната бунтовническа реторика с неизбежност пробуждат у бедните и младите по целия свят. Във Вашингтон местните политици, привикнали да виждат себе си като светлинен маяк в един детински, безпомощен или просто смъртоносен Останал свят, може и да са виждали в него единствено някакъв луд палячо, но си остава твърд факт, че на остров, отдалечен само на стотина километра от Кий Уест, един силно объркващ режим отказваше да крещи [за помощ] към Големия чичо или да позволи на Съединените щати каквато и да е намеса в собствените си дела. В продължение на половин век дори само този факт му гарантираше завистта и уважението на всеки латиноамерикански лидер, а и мнозина други на по-далечни разстояния.