Севърн Сузуки на 12 години, която казва всичко

   Конференция "United Nations Conference on Environment and Development" в Rio de Janeiro 3-14 Юни 1992г.

   Преди 18 години едно 12-годишно момиче накара света да млъкне за 6 минути. Тя се казва Севърн Сузуки, от Ванкувър, Канада. Речта е произнесена на форум на ООН в Рио де Жанейро през 1992 г. Всички участници във форума и всички, които са я чули, са разчувствани. И какво – нима днес речта на Севърн не звучи по същия начин?

   Пусни клипчето тук: 

   * * *

    Здравейте, аз съм Севърн Сузуки и говоря от името на Детската организация за опазване на околната среда. Ние сме 12-13 годишни деца от Канада, които се опитват да променят нещата. Ванеса, Морган, Мишел и аз сами събрахме пари да пропътуваме 6 хиляди мили, за да дойдем и да ви кажем, че трябва да се промените.

   Аз нямам скрити намерения, просто се боря за своето бъдеще. Да изгубя бъдещето си не е като губенето на избори или на акции на борсата. Ще говоря от името на идващите поколения, от името на гладуващите деца, чийто плач остава нечут. Ще говоря и заради безбройните животни, които умират, защото няма къде да отидат.

   Страхувам се да изляза на слънцето, заради озоновата дупка. Страхувам се да дишам, защото не знам какво съдържа въздухът. Ловяхме риба с баща ми във Ванкувър, докато хванахме една с тяло, цялото обхванато от рак. Мечтаех си да видя големи стада диви животни и гори, пълни с птици и пеперуди, но се чудя дали те въобще ще съществуват за моите деца. Налагаше ли ви се да се тревожите за такива неща, когато бяхте на моите години?

   Всичко това се случва пред очите ни, а ние се държим така, като че ли разполагаме с цялото време на света и с всички решения.

   Аз съм само едно дете и нямам решения, но искам да осъзнаете, че и вие нямате. Не знаете как да оправите озоновия слой. Не знаете как да върнете сьомгата в умрелия поток, не можете да върнете унищожените животни, нито гората на място, което сега е пустиня. Ако не можете да поправите нещо, престанете да го разваляте!

   Тук може да сте делегати, бизнесмени, репортери, политици, но вие също така сте майки и бащи, братя и сестри, лели и чичовци – а всички вие сте и нечие дете.

   Аз съм само дете, но знам, че всички ние сме семейство и всичките 30 милиона вида в това семейство споделяме един и същ въздух, вода и почва – границите и правителствата не променят това.