Лятното часово време – колкото и да ни е неприятно

   Днес, 28 март в 3.00 ч. през нощта остаряхме с един час по-бързо. Как стана това? След 2 ч., вместо 3, изведнъж стана 4 ч. Което е още по-неприятно – в следващите дни и месеци ще трябва да ставаме с един час по-рано. Ако все още не сте преместили стрелките на часовника с един час напред, направете го. Така, уверяваха ни преди години, България прави като цивилизованите европейски страни – пести електроенергия, напасвайки живота към светлата част на денонощието.  

   Лятното часово време е система, изработена да потребява дневната светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.

   Твърди се, че първият предложил лятно часово време е Бенджамин Франклин. Това той направил със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Педложението обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано. Пръв Уилям Уилет, в  памфлет наречен „Пилеене на дневна светлина“, публикуван през 1907 г. се опитва да убеди британския парламент в правотата си, но не успява. На практика го въвежда германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това и Великобритания последва примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. При това и тя, и други европейски страни, го наричат “времето по Уилет”. На 10 март 1918 г. американският Конгрес установява няколко часови зони и прави официално въвеждането на лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.

   Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.От  1979  до 1996 г. включително, лятното време започва от 0 часа на последната неделя на месец март /първата неделя на април и продължава до 0 часа на последната неделя на месец септември /първата неделя на месец октомври. През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 3 часа в последната неделя на октомври. От 1999 година лятното време започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад - т.е до 3 часа астрономическо време.

   Като се прави това, никой не ни пита. И то при положение, че вече твърде много гласове говорят за вредата от подобна промяна. Въпросът дали действително успяваме да икономисаме електроенергия... нека оставим на икономистите, макар че всеки трезвомислещ човек ще се усъмни дълбоко, като знае, че ако иска да ползва нощна енергия за пералнята си, всъщност вече ще трябва да чака до 11 ч. – освен ако физиологически не се е преустроил веднага на новия ритъм, че вместо вечер да пали по-рано осветление, ще го прави сутрин, като стане и т.н. За промишлеността да не говорим – доколкото е останала, едва ли държавата може да направи нещо за нейните икономии
   От гледна точка на биологията и медицината, със сигурност “играта” с денонощния ритъм е твърде опасна. Всяка рязка промяна в обкръжаващата среда е стрес за организма, казват сведущите, а и ние си го усещаме. Организмът е объркан – по усещане той трябва да спи още, а будилникът показва, че е време за ставане. Адаптивните способности при отделните хора са различни, но като цяло колкото по-възрастен е човекът, толкова по-трудно се приспособява към този вид промени.