София прайд

   Семпло, семпло... Да не кажа никакво, сравнено с очакванията ми за нещо като бразилски карнавал. Деветото шествие на тези, дето уж искат да са еднакви с всички останали, пък да покажат че са различни, за мен беше толкова интересно, колкото и шествието на противниците им. А уж педерастите били  артистични, креативни и не знам какви си още... Нашите тука или се страхуват, или се срамуват, или просто не го могат. А още по-вярното може би е, че това си беше ученическо сборище, както се изразиха някои. Скучаещи дечурлига, които използват всеки повод да се понашарят, да се покълчат, а в случая и да помахат с цветни знаменца... 

Йорданка Раданчева

    Интересното е, че всичките ми познати са ходили в Приморско, но май никой не е ходил на Бегликташ, да не кажа, че не са чували за него... А то е само на 5-6 км от центъра на градчето, в посока Странджа. (Да не се бърка с Белинташ в Родопите, до Асеновград.)

   Пътят е ужасен, но част от него все пак може да се измине с кола. Аз лично си представях, че след като е скално светилище, ще е в някаква скалиста местност. Изненадата е пълна, когато излезеш на обширната равна поляна (зелена все още в този сезон) и видиш на другия й край огромни натъркаляни валутъци – магмени туфи според някои специалисти, дошли някога си от вулкан на близкия връх Китка. Траките, най-вероятно, са тези, които леко са дообработили камъните, сред тях и такива от по двеста тона – някои са сечени, а някои и местени. Древният обреден център датира от XIV в. пр. Хр. Някъде из мрежата ще срещнете, че светилището е открито чак през 2003 г., но не е вярно – вездесъщите братя Шкорпил, естествено, са били и тук. Не са видяли много, защото преди стотина и кусур години мястото е било обрасло с непроходима гора. През 2002 година започва разчистването, археологическото проучване и социализирането на обекта.  (Достъпът през 70-те и 80-те години на XX в. е бил невъзможен, тъй като теренът е влизал в границите на ловната резиденция „Перла“, ползвана от тогавашните ни велможи.)