Зооморфен съд от Крушаре – заради това, което идва да ни каже

   Открит е при археологически разкопки през 2009 г. край Сливенското село Крушаре, в богат гроб на местна знатна особа, в т.н. Китова могила -  част от могилен некропол. Това е един от богатите тракийски гробове от римската епоха  в Сливенско, които бяха проучени в последните години от експедиция ТЕМП и регионалния исторически музей.

   При проучването стана ясно, че върху ритуална площадка (тризна) близо до гробната яма, са извършени ритуални действия. Сред множеството глинени фрагменти имаше такива, които се отличават и от тях впоследствие бе възстановен фигурен съд на овен.

   Вазата представлява почиващ овен с подгънати стройни и тънки крака, с отвор за наливане на течност върху темето и отвор за изливане от по-малка дупка през устата. Дръжката на съда е елегантна, с врязани релефни канелюри, на места с овули. За да бъде ритонът удобен и лесен за употреба, майсторът леко е изместил осовата линия на дръжката спрямо тялото на съда.

   Фигурните съдове на овен от римската епоха са слабо изучавани, но прави впечатление наличието на такива вази в района на Северното Причерноморие. Различията в детайлите между съдовете предполагат, че те могат да се отнесат към различно време на производство. Приема се една датировка от ІІ-ІІІ в.сл. Хр. Разпространението на тези вази в Източна Европа, повдига въпроси: С каква функция са натоварени фигурните съдове? Защо са разпространени предимно в Източна Европа?

   Ритонът от Китова могила, независимо от високото качество на художествена изработка и технологичната си сложност, не е „уникален”, а принадлежи към една широка група фигурни вази, които са налични в Солунския музей, в галерия Barakat в САЩ, от гроб № 284 от източния некропол на Скопие. Подобни са открити също в Молдавия, в днешната Кубанска област, в гръцката колония Олбия в древна Дакия, в Керч.

   Ритонът е най-популярната царска инсигния (знак за лична власт – б.р.). Той се свързва с жреческата функция на царя. Чрез него владетелят общува с боговете. Следователно съдът в ръцете му го обозначава като медиатор между племенния колектив и божествения свят. Тракийският владетел легитимира своята  власт чрез получаването на сакралната чаша от божеството, като знак на богоизбраност. Не случайно се откриват изображения, при които владетелят получава благословията на богинята-майка, чрез поемане от нея на регала – чаша. Този сюжет можем да открием в известни паметници на тракийската ни древност, като златния пръстен от Брезово. В този и други подобни паметници е представена сцена на инвеститура (букв.обличане във власт – б.р.) - конникът получава царските инсигнии на властта от ръцете на Великата богиня-майка, които могат да бъдат лък (Летница), чаша (Брезово, Розовец), венец (Свещари). 

   До всички  независими обществени медии, обръщение от българските граждани, членове на групата „Държавни такси и гербови марки” от социалната мрежа „Фейсбук”

   В „параграф 22” се превърна сагата на Тодор Бойчев от гр. Хасково и Светлозар Николов от гр. Варна, при опит да получат нови лична карта и шофьорска книжка срещу заплащане на държавната такса с държавни таксови марки.

   След  първоначален положителен отговор на Дирекция „Български документи за самоличност” при МВР до г-н Тодор Бойчев, че може да заплати държавната такса в размер на 25 лв. посредством закупуването и представянето на държавни таксови марки, на 23.12.2010 г. той  подаде заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) пред КАТ-Хасково при Областна дирекция на МВР-гр.Хасково, ведно с  декларация за заплащане на държавата такса за издаване на СУМПС,  облепена с държавни таксови марки на нужната стойност, както и  касов бон от Български пощи за закупуването им. По сходен начин постъпи и г-н Светлозар Николов, който месец по-късно – на 04.01.2011 г., подаде заявление пред І-во РУП - гр.Варна за издаване на нова лична кара. След изтичане на законово регламентирания едномесечен срок г-н Бойчев посети КАТ - Областна Дирекция Хасково, с очакването да получи подновена шофьорска книжка. В отговор на запитването му, служителите на МВР – Хасково отказаха издаването на шофьорската му книжка с аргумент, че Тодор Бойчев трябва да им представи нов нарочен документ – квитанция от Български пощи, която да съдържа номера на банковата сметка и от нея да е видно, че сумата в размер на 25 лв., заплатена при закупуването на държавните таксови марки, е постъпила по същата сметка на МВР за издаване на СУМПС. Почти по същото време г-н Светлозар Николов получи своя отговор от Областна дирекция на МВР - Варна, в който го информираха, че процедурата по издаване на неговата шофьорска книжка е преустановена до произнасянето на по-горната инстанция – Министъра на вътрешните работи. И в двата случая е видно, че липсва воля за прилагане на закона от страна на служители при МВР – гр.Хаково и МВР - гр.Варна. Съгласно чл.2 от Закона за държавните такси, държавни такси в Република България се заплащат по два начина – с държавни таксови марки или в брой. За втория случай е необходима изрична уредба от страна на Министъра на финансите. При липса на такава, се прилага единствено първият начин – заплащане на държавни такси чрез закупуване на държавни таксови марки, при които приходът отива директно в държавния бюджет. От двата противоречиви отговора на МВР – гр.Хасково и МВР – гр.Варна става ясно, че липсва единна държавна политика по отношение начина за администриране на заплатените от гражданите държавни такси за издаване на български документи за самоличност. Съобразно чл.1 от Закона за държавните такси, „Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и ПОСТЪПВАТ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, освен ако със закон е предвидено друго.”. Параграф 22 от новоприетият Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г. предвижда създаването на единна бюджетна смека при БНБ, в която да постъпват всички държавни приходи, в това число и заплатените държавни такси по издаване на нови документи за самоличност от МВР. Законът за държавния бюджет на РБ за 2011 г. регламентира правомощието на Министъра на финансите с посредничеството на БНБ да извършва последващо администриране на постъпилите приходи в държавния бюджет, в това число да осъществява преразпределение на приходите и покриване  на разходите на отделните служби и ведомства, съобразно разпоредбите на закона и в рамките на утвърдения държавен бюджет. НИКЪДЕ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА НЕ Е РЕГЛАМЕНТИРАНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯВАТ ДЕЙНОСТ ПО АДМИНИСТРИРАНЕ НА ПРИХОДИТЕ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ. Конституцията на Република България в чл.60 регламентира ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО на българските граждани ДА ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, УСТАНОВЕНИ СЪС ЗАКОН. Напротив, дейността по администриране на държавните приходи и разходи е правомощие И ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ, които следва да осигурят подходяща организация за БЕЗПЛАТНО СЪБИРАНЕ, ЦЕЛЕВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ и отчитане на реализираните приходи на отделните ведомства и институции, същото изискване регламентирано в чл.23,ал.3 от Закона за устройтво на държавния бюджет.