Сайтът на гражданското общество

В момента има 63 посетители в сайта

Мнения

Неделен гост

Детайли: Категория: Институции; Неделя, 27 Февруари 2011 10:14; Посещения: 2988

Хората, които осъдиха българския съд

sud.4uk Правителството ще изпълни решенията по осем дела, заведени срещу България в Европейския съд по правата на човека. По четири от жалбите са признати нарушения на правата на съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита.

Първото е на Петьо Коновски, срещу когото през 1993 г. прокуратурата започва разследване за измама и документни престъпления, като през 1997 г. се отказва от част от обвиненията. През 1998 г. на Коновски е наложена забрана да напуска България, която е отменена две години по-късно. Наказателното производство е прекратено през 2005 г. поради липса на доказателства и изтичане на законноустановения срок. Присъденото от ЕСПЧ обезщетение е от 7 200 евро за неимуществени вреди и 820 евро – за разходи и разноски по делото.

Жалбата на Росен Петков е заради продължило 13 години гражданско дело за жилище, върху което е предявен реституционен иск по Закона за възстановяване собствеността на гражданите върху одържавени недвижими имоти. Присъдено му е обезщетение от 7 000 евро за неимуществени вреди и разходи и разноски.

Трима са жалбоподателите по друго дело – Рангел и Гинка Янкови и Запряна Гогова. През 1993 г. срещу тях е образувано дознание за кражба. Наказателното производство е продължило 11 години, 10 от които са в стадия на предварителното разследване. Присъденото им общо обезщетение е 4 000 евро за неимуществени вреди и 600 евро – за разходи и разноски.

Жалбоподател по четвъртото дело е Тодор Деянов – баща на изчезналия през май 1997 г. 8-годишен Съвестин. В началото на 2002 г. той завежда дело срещу Столична следствена служба и Прокуратурата на РБ за вреди, нанесени вследствие на липсата на адекватно, своевременно и ефективно разследване на изчезването на сина му. През 2005 г. подава жалба срещу неоснователното забавяне на съдебното производство. Жалбата е призната за основателна и СГС е инструктиран да ускори процеса. През 2006 г. делото е изпратено по компетентност в СРС. ЕСПЧ отчита сложността на казуса, но подчертава, че основното забавяне е в периода 2002-2006 г. и изцяло се дължи на СГС. Фактът, че през 2006 г. делото е гледано с необходимата бързина от три инстанции, не омаловажава неоправданото първоначално забавяне. Присъденото обезщетение е от 2 000 евро за неимуществени вреди и 400 евро за разходи и разноски.

Прекомерна продължителност на съдебния процес и нарушено право на зачитане на личния и семейния живот са нарушенията, констатирани по жалбата на М. Минчева срещу България. След нейния развод през 1994 г. родителските права над детето от брака й са присъдени на бившия й съпруг. През 1997 г. е образувано служебно производство за изменение на постановените мерки относно родителските права, тъй като бащата възпрепятства контактите на майката с детето. Производството приключва през 2003 г., като в продължение на близо 10 г. жалбоподателката не е имала възможност да се вижда със сина си. Според ЕСПЧ, с поведението си властите са допринесли за отчуждаването на детето от майката. Присъденото обезщетение е от 10 000 евро за неимуществени вреди и 1308 евро – за разходи и разноски по делото.

Прочети още: Неделен гост Добави коментар

Спортът за един мирен свят – не само като лозунг

Детайли: Категория: Маршрути; Събота, 19 Февруари 2011 14:30; Посещения: 3975

Prizren Работата по европейски проекти, в която усилено се впуснаха българските училища, е начин професионалистите в сферата на образованието да обменят опит и идеи, а учениците - да разширят хоризонта си, да израстват като граждани на света, които ценят и пазят своята идентичност, разбират и уважават многообразието и различността.

За децата от СОУ „Георги Каравелов” в малкия български град Шивачево, „Спортът за един мирен свят” вече не е поредното клише, с каквито се сблъскваме на всяка крачка, а наименование на един много успешен проект за междуучилищен обмен. Финансираща организация е Академията на централноевропейските училища със седалище във Виена, а партньори на българските ученици са връстниците им от училище „Джеф Луш Марку” в гр. Призрен, Косово.

Работата по проекта започна със стартова среща на екипите на всички одобрени проекти от 29 септември до 1 октомври 2010 г. в гр. Сенек, Словакия, на която всяко училище беше представено от един ученик и един учител. Това бе възможност за партньорите да се запознаят и да планират бъдещата си работа. После, през октомври в Косово се състоя среща на координаторите на проекта от двете училища - Веселина Бонева и Везире Кастрати, на която бяха уточнени датите и дейностите по време на разменните визити в Шивачево и Призрен.

Гости посрещнахме първо в Шивачево, в периода 28 ноември – 3 декември 2010 г. Група от шест ученици, трима учители и директорът на училището в Косово се запознаха с шивачевските си партньори, с историята, културата и традициите на градчето и региона, посетиха храм-паметника и монумента на връх Шипка, интересни места в Сливен. Ученици и учители взеха участие в уроци по английски език, запознаха се с доброволката от Корпус на мира на САЩ Джес Макмилън и нейната дейност в СОУ „Горги Каравелов”, срещнаха се с партньорите ни от Румъния, Турция и Естония по друг проект по програма „Коменски” на Европейския съюз. Учениците взеха участие в приятелски мачове по футбол, волейбол и баскетбол. Създадени бяха прекрасни приятелства, ползотворни професионални контакти между учителите и директорите на двете училища.

Група от шест ученици и трима учители бяхме на посещение в косовското училище от 7 до 11 февруари 2011 г. По време на визитата разгледахме училището във Вележа, едно частно и едно държавно училище в Призрен. Учениците взеха участие в учебен час по английски език заедно с косовските си приятели, а заедно с учителите разгледаха изложба от картини на двама ученици. Насладиха се на изпълнението на традиционни танци, представени от участнички във фолклорен танцов ансамбъл, посетиха католическа църква и джамия, историческия музей в Призрен, красива пещера в околностите на града, турска баня и много други интересни обекти. В изпълнение на спортната част от проекта българските и косовските партньори имаха удоволствието да прекарат един слънчев снежен следобед в ски курорта Брезовица в Шар планина. Желаещите получиха първия си ски урок от косовския учител по физическо възпитание, други се пързаляха с шейни или сноуборд. Имаше забавни състезателни игри с участието на ученици и учители, които сближиха участниците още повече.

Прочети още: Спортът за един мирен свят – не само като лозунг Добави коментар