Общинският съвет в Сливен гласува предложението на кмета Йордан Лечков за нов общински заем. „Разрешава община Сливен да поеме дългосрочен дълг за финансиране на инвестиционни проекти в полза на местната общност чрез Договор за общински заем в размер на 6 136 000 евро, сключен с финансова институция, избрана по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП)”, се казва в решението. Срокът на заема е 10 години. Обезпечението е запис на заповед, подписана от кмета на общината, а изискването към банковите институции, които ще се кандидатират за изпълнители, е да предложат максимален лихвен процент не повече от 6,2 към момента на обществената поръчка.

   Предвижда се най-голямата част от заема – 3 579 043 евро - да идат за дофинансиране на проект „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Сливен – фаза II”. Това е продължението на проекта по програма ИСПА, по който от година време основни улици в Сливен стоят разкопани, след разрива между кмета Йордан Лечков и Радостин Русев, съуправител на бившия вече изпълнител ДЗЗД „Хидросистеми". Останалите пари са разпределени за водоснабдяване на част от кв. „Ново село”, на местностите „Среди дол”, „Хисарлъка” и „Градището” в селищно образувание „Изгрев”. Част от парите са за разплащане на стари задължения на общината по изградени вече обекти - "Реконструкция на уличната мрежа в квартал "Сините камъни", "Основен ремонт на път ІV – 66088 Злати войвода – Струпец – Бинкос", за обектите "Алеи гробищен парк" и  "Пристройка и разширение на регионална библиотека "Сава Доброплодни" в Сливен, както и ремонти в VІІІ ОУ "Юрий Гагарин" и детска ясла № 15. 

Блогът на Кирил Марков, с един от неговите спомени -

заради късата ни памет

http://kvinnagym.blogspot.com/

Казус

    По време на Сливенския панаир, който ставаше наесен,
от една синджирлия люлка се чуваше джазова музика и
младежите се бяха събрали около нея. Зяпам тези, които се
въртят в кръг, здраво хванали с ръце дебелите синджири и
пищят от удоволствие, а може би и от страх, потропвам с
пръстите на десния си крак в такт с музиката, без да
подозирам ни най-малко, че това било голямо престъпление.
Изведнаж към мен се насочи с бързи крачки един офицер от
милицията, младши лейтинант и попита заядливо:
- Какво тропаш, бе! - пак повтори - Какво тропаш, бе! Да
не си кон?
Мислех си, че ако си "призная", ще ме остави на мира:
- Кон съм! - рекох.
Получи се напълно противоположен ефект:
- Ти защо отговаряш, бе? - не разбрах в първия момент
защо озверя - Арестуван си! - хвана ме за лакътя на
лявата ръка и ме поведе със себе си.
Когато ти говори офицер-милиционер, от теб се очаквало
да пазиш виновно мълчание, целият ти външен вид трябвало да
излъчва разкаяние, да стоиш с наведена глава, а не да му
отговаряш нагло или, не дай се боже, да му противоречиш. И
това, че не си знаел правилата, не те оправдава, драги ми
читателю!