Семейството на художника Борис Дамянов дари пет негови живописни произведения, съобщават от Художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Като благодарят за дарението, от културната институция припомнят част от човешката и творческата биография на художника.

    Борис Дамянов (1945 – 2019 г.) е роден на 31 март 1945 г. в село Горна Бела речка, област Монтана, но завинаги ще си остане сливенски художник. През 1966 г. Той завършва техникум по каменообработване във врачанското село Кунино. През 1970 г. завършва учителския институт „Св.св.Кирил и Методий“ в гр. Дупница, със специалност „Рисуване и трудово обучение“. От 1975 г.  Борис Дамянов взема активно участие в изложбите на сливенските художниците и художниците-педагози .

  Намира се на Светиилийските възвишения, между новозагорските села Омарчево (по-скоро Графитово, което обаче от 2014 г. е само махала на Омарчево) и Сокол. Върхът се казва Свети Илия (Ада тепе) и e висок едва 380 метра, с черен път догоре, възможен за изкачване с кола, но по-приятен пеша.

   През ХV век тук бил изграден манастир (теке), в който по-късно е погребан Муса Чобан, известен и като Кадемли баба султан – ислямски светец, изповядващ бекташизма. Смята се, че той е един от първите хора с идеята за помирение между религиите и на това място обучавал както християнски, така и мюсюлмански духовници.

   Тюрбето (гробницата) се намира на върха.  Предполага се, че е построено в средата на 16 век. Сградата, облицована с мрамор, представлява седемстенна призма с ширина на страната 3,60 метра и височина 7,50 метра, с квадратно преддверие. Около тюрбето е имало и други култови сгради, включително имарет (благотворително заведение, в което се раздава безплатна храна), разположен на 30 метра източно от него. 

По тази улица през моста някога се е отивало в Графитово 

Повечето от изчезналите български села са в гънките на планините, но не всички. Графитово е съвсем близо до Нова Загора в хубав земеделски район, макар че близо са хълмовете на Светиилийските възвишения. Това в миналото е било един плюс, тъй като на хвърлей разстояние е тюрбето на Кадемли баба, около което е имало манастирски комплекс – и християнски, и мюсюлмански. За местното население той е манастирът „Свети Илия“ и навремето тук са се сбирали хора от всички околни села.

   Ех, чу се и от ръководството на природния парк „Сините камъни“, че ще направи нещо за гражданите на Сливен и околностите. Нищо, че е понеделник – все пак чиновниците не работят в събота и неделя, а пък и то по принцип най-активните туристи са пенсионерите...

   Ето и самата пресинформация: