Изказване на председателя на НС на БСП на заседание на Националния съвет на партията

   В нашата партия, близо година след изборите, има две полярни оценки по отношение на състоянието и това какво сме направили след заседанието на 47-ия Конгрес през октомври. Едната полярна оценка е, че нищо не правим, съответно не мърдаме, няма наша активност, няма и промяна в отношението към БСП. Другата крайна оценка е, че нещата са нормални, предвид загубата на изборите и по естествен път разочарованието от ГЕРБ ще доведе до ръст на доверието в БСП и до наш успех на следващите избори. Впрочем тази втора оценка беше споделена с мен преди два или три дни в едно такси. Един шофьор каза – тези явно се издънват, пак ще дойдете вие. Аз попитах – защо ние. Защото няма кой друг. Но това са двете крайности. Мисля че нито едната, нито другата отговарят на реалната ситуация, на усилията, които полага партията от една страна и от друга страна – на оценката на това как осъществяваме решенията на Конгреса, задачите, които бяха формулирани пред НС на БСП и пред цялата партия.

   Според мен може да се констатира, че има различно и то по- добро самочувствие в нашите членове и симпатизанти, отколкото беше самочувствието непосредствено след изборите и през есента. Аз лично смятам, че ступорът, в който беше БСП, е преодолян, без да гледам през розови очила на нещата. Има достатъчно теми, които ние чрез нашата опозиционна дейност успяваме да наложим в обществото, а в редица случаи – да коригираме позиции и намерения на управляващите. Могат да се посочат такива теми като здравеопазването - липсата на каквато и да било смислена политика, воденето на голяма част от лечебните заведения към фалит и нереализацията на основни права на гражданите; енергетиката, дебатите за енергийните проекти; темите, свързани с лобизма, конфликт на интереси на управляващите – теми, за които преди половин година нямаше чуваемост. И тогава говорехме по тази тема. Медиите и обществото като цяло казваше – вие ли ще ни говорите за това, няма да ви чуем. Нямаше отразяване. Сега такава чуваемост и интерес има. Теми като контрабандата, провала на антикризисната политика на ГЕРБ - тотален провал и последиците за държавата – от тази гледна точка може да констатираме, че започва да има по- висока чуваемост към нашите тези. Друг въпрос е, че не винаги успяваме да ги налагаме достатъчно ярко, атрактивно и последователно под формата на кампании, а не на спорадични прояви, оценки критики и т.н.

   Във вътрешно партиен план смятам, че един от сериозните резултати е засилената вътрешна партийна комуникация между националното ръководство, нашите местни структури, нашите членове и симпатизанти. Казвам го без преувеличение, защото усилията в тази област са реални и са видими. Сред тях бих посочил и изнесените заседания на ИБ на НС на БСП. Чувал съм и критики към тях – че нямат особен смисъл. Само че препоръчвам на тези членове на НС, които дават тази оценка, да отидат и да попитат  - и председателите на общинските съвети, и общинските съветници, и нашите членове по места в различни общини, в това число в малки, където не е стъпвало националното ръководство от години – има ли смисъл от това за тях, носи ли полза, дава ли ново самочувствие, дава ли перспектива. Бих посочил и заседанието с председателите на общинските партийни съвети и задачите, които бяха формулирани, и с кметовете, подкрепени от левицата, и отстояването на интересите на българските общини, и работата на Младежкото обединение, и много други конкретни примери. Но би било невярно, неадекватно ако се каже – ступорът е преодолян, кризата сме я преодолели, нещата ще вървят по естествен начин и няма как да не се върне доверието в БСП. Има как да не се върне.

   И тук трябва да се каже, че сме далеч от перфектната кондиция и от отговорностите, които стоят пред БСП. В тази ситуация, когато все повече и по- очевидно става, че страната все повече се парализира. Администрацията, икономиката, социалните сфери, всичко отива към пълно замръзване в резултат на едно безхаберие, лековато отношение, бих казал веселяшко отношение от страна на правителството. И затова изискванията към БСП и към всеки един от нас, започвайки от мен, са много по- високи от това, което сме постигнали. Разбира се може с основание и аргументирано да се каже – какво очаквате, чудо за една година след тежко загубени избори? Тотален обрат на общественото мнение? Това би било нереалистично. Защото мнозина от вас си спомнят и състоянието, в което бяхме в обществените очи през 1997г., 1998г., това, че след 4 години опозиция през 2001г. взехме по- малко процент доверие от българските граждани на изборите, отколкото след 4 години управление в тежки коалиционни условия през 2009г. Но това не може да ни успокоява и извинява.

   От тази гледна точка трябва ясно да осъзнаем, че ние имаме срещу себе си непознат опонент, който не играе по правилата на политиката. Имаме партия, която е популистка, с всичко добро и лошо, произтичащо от това определение. Защото без съмнение ГЕРБ са динамични, медийно агресивни, гъвкави в своите действия. Това важи за правителството, най-вече за премиера в неговото поведение. Създават впечатление – подчертавам впечатление, а не реалност – за повече ред в държавата и повече решителност. Но наред с това не отговарят по същество на задачите пред едно управление. Без съмнение все още в обществото има очаквания към ГЕРБ, че нещата ще се подредят, ще се променят към по- добро. Бих казал не надежди, а очаквания, защото надеждите вече са тежко попарени от реалната ситуация, от задълбочаването на икономическата криза и неглижирането на това от самото правителство. Достатъчно е да припомня поредната крилата фраза на вицепремиера и министър на финансите – успокойте се, кризата отминава, отидете на море. Пълна неадекватност на това, което се случва в икономиката, в реалния живот.

   Трябва да признаем, че все още има немалко натрупани негативи към нас. Не е избледнял споменът от недоволството от нас, което се изля на предишните избори – и за коалицията, и за много други слабости в предишното управление. И това оказва своето въздействие върху възприятието на БСП, нашите позиции и това какво правим. Пропагандата на правителството е силен фактор, който пречи ние да възстановим доверието. Защото толкова агресивна и негативна кампания не е имало срещу никое предишно правителство – изпълнена с толкова лъжи, нагли и абсолютно безотговорни.

   Не на последно място бих обърнал внимание на един фактор, който беше позабравен в България за последните осем години – факторът страх. Страх от репресии от тази власт. Защото срещу всяко недоволство – когато реално се потъпкват права, закони, следва репресия от страна на цялата административна машина, започвайки с МВР, НАП, всички останали институции. Това са все част от външните причини, за да не бъдем ние в това състояние, в което бихме искали да се видим.

   Що се отнася до вътрешните – партийните причини. Мисля, че една от тях остава – това, че нашият поглед като цяло в дискусията в партията в по- голяма степен е насочена назад и към себе си. Повече занимаваме обществото с нашите проблеми, отколкото с неговите проблеми, при това често не по най-добрия начин. Има няколко версии в партията за темата за промяната – как трябва да бъде реализирана тя, защото това беше мандатът на Конгреса и какво трябва да се случи, за да кажем – промяната се случи, БСП има основание да поиска повече доверие. Едната теза е, че докато не се смени лидерът на БСП, няма да настъпи никаква промяна и нищо позитивно няма да се случи, каквито и позиции и политики да формулираме. Нееднократно съм заявявал моята позиция по този въпрос. Казвал съм, че не бягам от никаква лидерска битка, ако има такива желаещи. Трябва да се прецени обаче дали действително това е основният и единствен проблем на БСП и дали неговото решаване ще промени коренно отношението към партията. Има и друга визия – за повсеместна и генерационна смяна в БСП, най грубо казано – старите да си ходят, да дойдат нови навсякъде, на местно ниво, на национално ниво и това ще промени отношението към БСП. Смятам, че съм показал достатъчно силна воля за промяна и за подмладяване, за отваряне на БСП към младите хора, не само към младите – към хора, които са били години изолирани и извън работата на Социалистическата партия. Но такава промяна не може да се случва създавайки вътрешен конфликт в БСП, в това число между поколенията. Напоследък се появи още една визия за характера на промяната, която трябва да бъде реализирана. Най –общо казано тя звучи така – структурите ни не стават, БСП трябва да премине от наборна армия към професионална армия – тезата, която е добре позната от началото на ’90-те години за това, че партията не трябва да бъде масова, а електорална, с тесен професионален актив, който прави политики чрез медии, участие в тях и прочие. Моето мнение по тази теза е, че тя е самоубийствена за БСП. Впрочем сега и традиционните социалдемократически партии в Европа стигат до извода, че една от слабостите ни е, че прекалено много се залага само на външната медийна част от политиката и е занемарена в повечето партии работата с членовете, симпатизантите, с местните структури. Аз смятам, че основна сила и предпоставка за успех на БСП е нашата масовост като партия, разбира се при реализацията на необходимата реформа и качествена промяна в работата на нашите структури по места. Това са две неща, които по никакъв начин не се изключват, напротив- допълват се.

   Има разбира се и тема за това, че трябва да сменим много по- отчетливо идейната посока, че сме били твърде десни в управлението и трябва да станем по- отчетливо ляво, да отговаряме на очакванията на нашите избиратели. Разбира се, че това виждане има условия и има необходимост, особено по време на икономическа криза, когато хората най-много се нуждаят от активна, отговорна и социална държава, която помага на хората, които са най-засегнати - на безработните, на социално слабите, на младите, на възрастните - да преминат през това тежко изпитание. Но тези, които отправяха упрек към БСП, че води дясна политика, могат днес на практика да видят разликата между политиката, която водехме ние макар и в коалиция и политиката, която води управлението на ГЕРБ.

   Един от основните проблеми по мое мнение пред БСП и за възстановяване на нашето доверие е усещането в обществото за това, че партията е морално не единна, че няма обща цел, която да обединява различните възгледи, групи хора, кръгове на влияние в БСП и да ни води в една обща посока. И това в немалка степен се основава на реалности и ние, в това число членове на НС, последователно и често даваме основание за подобна интерпретация. Хората казват – вие не може себе си да оправите, помежду си да се разберете, а ще оправяте държавата. Ние според мен трябва да имаме една достатъчно ясна обща цел. Това е да се прекрати управлението на партията ГЕРБ, защото то става все по- вредно за страната. Може да имаме спорове за това как, с какви средства да реализираме тази цел. Но според мен тя стои пред БСП.

   Трябва да кажем, че сред вътрешните причини има и немалко инертност, самоуспокоение, леност в много членове и организации на БСП и подценяване на сериозността на ситуацията както пред партията - за нейното бъдеще и перспектива, така и пред страната. Много неравномерна е ситуацията в различните общински, областни партийни организации. Има и немалко тиха съпротива срещу всяка нови инициатива и нейната реализация. И това е също част от нашето ежедневие и от усилията да се промени партията към по- добро като начин да функционира, на формиране на политика, на представяне и на нейно реализиране, било то в национално, било то в местно ниво.

   Когато говорим за ситуацията и за перспективата, трябва да оценим адекватно рисковете, които стоят пред нас. Аз вече подчертах, че няма никаква гаранция за автоматизъм за разочарованието от ГЕРБ , което върви. Не е вярно, че ГЕРБ стоят на едно място и правителството има все така висок рейтинг. Губят, при това доста бързо като темп на разочарование от правителството. За първи път се пресякоха правите на доверие и недоверие на правителството и недоверието е по- високо с 5% или 6%. Това са данни от миналия месец. Това не означава, че нещата са в кърпа вързани и че има криза. Но повтарям – няма автоматизъм между разочарованието от ГЕРБ и преливането към БСП. Не сме скачени съдове и тази перспектива не е гарантирана. Достатъчно е да видим съдбата на най- яростната опозиция към предишното управление – сините в предишния парламент. Клатеха ни, атакуваха ни, обвиняваха ни във всичко. Какво спечелиха от това? Едва прескочиха бариерата, при това в коалиция между ДСБ и СДС. Единствено в коалиция. И сега играят ролята на присъдружна организация към ГЕРБ. Борят се да показват своя идентичност. Но по всяко едно нещо гласуват основно заедно е ГЕРБ, поне до този момент. Това не означава, че ще бъде така и за в бъдеще.

   Трябва ясно да оценим, разполагайки във времето задачите пред БСП от тук до Конгреса и по- нататък, каква ще бъде икономическата, социалната, политическата динамика в страната. При обсъждането на бюджета, на нашите позиции много ясно прозвуча, че този бюджет, актуализацията му не решава нито един системен проблем. Както правителството управлява ден за ден, от днес за утре, същото е и в бюджета. Той е само кърпене някакви дупки, създаване на безпрецедентно според мен условие в условие на криза, когато цели сектори просто застиват от недофинансиране, спрат социални дейности, един огромен резерв на министър-председателя, който ще се харчи на тъмно. Аз лично имам много сериозно съмнение дали тези 660млн.лв., които са планирани за бизнеса, ще бъдат изплатени от правителството. Ще си ги държат, да видят как се развива ситуацията, ако трябва да запушват дупки. Така че и тези очаквания ще бъдат попарени.

   В края на годината можем да се изправим пред изключително тежка икономическа и социална криза. Трябва да сме наясно с това, защото през тази година ще бъде изяден фискалният резерв, ще бъде сведен до минимум, под който е изключително опасно да се пада. От тук нататък какво, 2011г. какво? С прехвърлянето на плащанията и задълженията, с липсата на икономическа активност и събираемост в бюджета, какво ни очаква? Правителството обещава – няма да вдигаме данъци. Ние сме видели вече, че позициите на правителството се менят през една седмица по основни въпроси като данъчна политика. Спомнете си историята с ДДС – вдигането, свалянето и всички останали нива. Така че съвсем реално е при тази политика, при тази некомпетентност да стигнем и до вдигане на данъците, и до орязване на доходи на хората, до заеми и до споразумение с МВФ. И нищо чудно всички тези негативни неща обществото ни да се налага да ги поеме наведнъж, което вече означава тежка вече политическа криза при такива социални параметри.

   Казвам това, за да осъзнаем, че плановете, които ние разполагаме във времето с оглед на местни и президентски избори и нашата подготовка, трябва максимално да бъдат сгъстени и трябва да работим със съвсем различен темп и на национално, и на местни ниво. Защото нищо чудно да бъдем изненадани от развитието на ситуацията. Не казвам, че това ще се случи задължително, но това е един съвсем възможен сценарий. И инициатори могат да бъдат управляващите и министър-председателят, ако види че нещата отиват към зле и няма да добутат до заветната цел – президентски избори, ако нещата излязат извън контрол. А те излизат извън контрол. Трябва да го осъзнаем и ясно да го кажем публично. При подобно управление, при кризата, в която управлението на ГЕРБ ни вкарва и задълбава все по-надолу, нито една партия, при тези параметри, към които отиваме, няма да може да изведе страната от кризата сама. Нито ГЕРБ, нито която и да е. Аз съм споделял неведнъж, в това число на Националното съвещание в Пловдив, че БСП винаги е била партия, която е търсила националното съгласие, отговорният подход в името на хората, в името на България. Но разбира се не консенсус под указанията на ГЕРБ при едно негативно отношение, когато всяка инициатива на опозицията се отхвърля. Това трябва да бъде отношението ни към всички, затова и в парламента поискахме правителството да инициира консултации още сега с парламентарно представените сили. Не с тричленката, която замени тройната коалиция, с работодатели и синдикати, а с парламентарните сили за това как излизаме то тази ситуация. За това какво се случва в страната, каква е политиката през 2011г., защото тя може да се окаже по- тежка от 2010г. разбира се и по тази тема цари мълчание. Впрочем тази тема е достойна и за заседание на Консултативния съвет към президента. Мисля че има основание ние да поискаме разговор с президента на тази тема. Той е в правото да свика заседание по толкова важна, смислена тема.

   Що се отнася до другите рискове, нищо чудно разочарованието от ГЕРБ да отиде към нещо ново. Българското общество още не е достатъчно улегнало, макар и след 20 години преход към демокрация, пазарна икономика, най- общо казано капитализъм. Нашето общество е различно от западноевропейските добре структурирани общества и затова много често на изборите ние търсим поредния магьосник, поредната силна ръка, поредния популист, който с един замах ще реши нещата. Така беше с 800-те дни на НДСВ и на царя. Аналогична в немалко отношения е и ситуацията с ГЕРБ, въпреки че е и по- различна, защото ГЕРБ са много различни от НДСВ. Това е една арогантна посредственост в своето поведение. Това личи всеки ден и в парламента, и в поведението на правителството. Затова нищо чудно много хора, разочаровани от ГЕРБ да потърсят поредния спасител. С тази заплаха, с този риск, не само за БСП, а и за хората, защото ще се окажат излъгани, трябва да се съобразяваме и да я отчитаме в нашата дейност. Аз смятам, че трябва да сме готови за диалог и за партньорство с всяка организация, движение, партия, гражданска инициатива, които не споделят политиката на ГЕРБ и посоката, в която води страната криволичейки. Разбира се при едно единствено условие  - че техните инициативи, тяхната дейност разширява опозиционното пространство, а не го раздробява и парцелира. Защото от подобно нещо ще спечели само ГЕРБ. Това е сериозно предизвикателство пред БСП, но мисля, че е редно да се каже, че никой не може и не бива да очаква, че БСП ще бъде използвана като патерица или като присъдружна организация. Защото ние сме основната опозиционна политическа сила. Ние сме водещата политическа сила в лявото пространство и съм убеден, че така ще бъде и занапред. Разбира се степента на тази тежест и влияние на БСП зависи и от нас самите.

   Какво правим от тук нататък. Първо – каква цел би трябвало да си формулираме. Смятам, че тя трябва да бъде много ясна - спечелване на местните и на президентските избори, колкото и трудно да изглежда тя за реализация днес. Това поне е моята лична амбиция. Смятам, че това трябва да бъде амбицията и на БСП. За да достигнем обаче до нея, успешно за партията, не за Сергей Станишев, не за който и да било друг в нея, трябва да имаме вътрешна консолидация около тази цел и около политиките, които предлагаме за нейната реализация. И от тук трябва да започнем сериозно да обсъждаме няколко неща.

   Първо – още този месец смятам да предложа да направим изнесено заседание на Парламентарната група и на ИБ на НС по задачите за през лятото, за да не се окаже празен политически сезон и за подготовка на есенния сезон с всички основни политически теми, които трябва да формулираме и по които трябва да работим.

   Второ – още този месец смятам да проведа срещи с председателите на Областните съвети за нагласата за местните избори, за състоянието на общините. Практически е готова паспортизацията, която беше една от задачите пред общинските партийни съвети. Неравномерна е като качество, но я имаме. За да започнем да обсъждаме коалиционната ни политика, начина на издигане на нашите кандидати, формулите, подхода към местните и президентските избори, типажа кандидатура – партийна или по- широка, взаимодействие с кои други субекти в обществото ще търсим. Това е огромна подготвителна работа, но смятам, че основните неща са записани и в проекторешението и в материала, който представлява етапна оценка за реализацията на действията от Конгреса.

   Много важна е нашата визия и нашата политика за местните избори през 2011 г., по- точно нашето виждане за местното самоуправление и за това каква е идентичността на лявото местно самоуправление, как го отличаваме от общинарската дейност, каква е нашата рецепта. Смятам, че е много важно Съветът по местно самоуправление да поработи сериозно по тази визия като обща рамка за нашите кандидати за местните избори в посока децентрализация. Ние започнахме този процес предишния мандат. Направиха се конституционни промени, прие се програма за децентрализация, частично изпълнена, дадоха се много пари на общините – толкова колкото не бяха виждали в последните 20 години. Чрез инвестиционни проекти, чрез завишаване значително на делегираните дейности, които държавата финансира. Но сега ситуацията е коренно различна. Общините са в тотален недоимък, на колене. Скоро ще бъдат на земята, проснати от политиката на това правителство. В тази ситуация държавата казва – пари няма, оправяйте се – прехвърляйки отговорността върху общините. Единственият изход е по- сериозна, отговорна децентрализация, която да даде възможност за сериозна местна политика, без да се поставя под въпрос унитарния характер на нашата държава, разбира се.

   Втората водеща политика, по която трябва да направим много повече, отколкото е свършено и много по извънформалния подход, това е нашата визия за България като европейска социална държава през 2020г. Започна тази дискусия и това е пряко изпълнение и основната тема От програма към политики от Конгреса на партията. Но тук трябва да кажем, че съветите и нашите експерти повече са въвлечени в текущата реакция на управлението, в краткосрочните позиции, отколкото в една по- дългосрочна визия, което само по себе си не е никак лесна задача, и за България не е лесна задача. Защото виждаме какво прави правителството. Смешна работа. Няма никаква визия и не участва по никакъв начин в европейския дебат на тази тема, което е абсурд. Ще се окажем, че сме в позицията на консуматори, които само искат нещо да получат, някакви фондове. Но с такава политика, без да формулираме наш интерес, наше виждане за това как България трябва от едно от последните места да излезе някъде по- към средата на ЕС през 2020г., пак ще останем най- отзад. И това ще бъде резултат от политиката на това правителство.

   Изключително важно е в тази ситуация възстановяването и създаването на нови структури, нови партийни организации. Вижте анализа на участието ни в изборите – в колко села БСП не участва. Дори да нямаме ОПО, сме длъжни да издигнем кандидат. Това е работа и на общинските партийни съвети. За идентичност най-малкото, освен амбицията да печелим избори по населените места.

   Второ – вече е подготвен план по реализацията на кампания за набиране на нови членове, за отваряне на партията и привличане на хора, които споделят левите и социалистически ценности в редиците на БСП. Мисля че е реалистична задача и тя трябва да бъде не краткосрочна. Смятам, че трябва да започне сага през юли с няколко етапа – юли, октомври, март догодина, юли догодина. Като постоянна, последователно контролирана и последователна задача и от националното ръководство, и като амбиция за местните ни структури.

   Трето – засилване на хоризонталните структури на партията. Защото ние като партия и структура сме изградени сравнително добре вертикално. Не говоря като функциониране, а като структура. Но има огромен по-широк потенциал в хоризонталните структури. Тук визирам трите национални обединения – на жените, на младежите, на ветераните. Много се радвам, че Младежкото обединение, което беше приемано твърде скептично като краткосрочен едва ли не личен проект на председателя, набира самочувствие, сила и инициативи. И има все по- голямо влияние в партията. Това е естествено и добре. Но и професионалните структури – започвайки от клубовете по интереси по места и превръщането им в ефективни федерации, които да обединяват социалистите и да предлагат политики във взаимодействие със съветите на НС по отделни сектори. За да видят членовете на партията - лекари, учители, учени - че тяхното мнение има значение, че може да влияе върху национална позиция и да се отстоява тя ефективно.

   Не на последно място по значение е необходимостта в тази ситуация като постоянна задача на всички от националното до местното ръководство – разговор с отделни съсловия, с лекарски организации, пациентски организации, неправителствения сектор, учителите, разбира се и бизнеса по техните проблеми. Всички си даваме сметка, че от първите месеци при този репресивен режим имаше и още има сериозен страх да се седне и да се говори с БСП. Не само публично да се дойде на форум на БСП, а дори неформално. Защото хората се страхуват от репресия. Такъв неформален разговор е първо условие за мобилизиране и намиране на съюзници – политически и неполитически. За да можем на местните избори да постигнем тези цели, които постави пред нас Конгресът.