Реставрирането донякъде и консервирането на късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия  в Плевен е един от проектите, осъществени в по-голямата си част с европейски пари. Дейностите са извършени доста интелигентно, без бутафорното надстрояване, каквото има при голяма част от реставрираните крепости. Обектът е в парка Кайлъка, на площ от 31 декара и към него водят два подхода – за автомобилисти, и през парка за пешеходци.

Античното селище Сторгозия води началото си от пътна станция в Римската империя, намираща се в центъра на съвременния Плевен, и вероятно създадена на мястото на по-старо тракийско селище. В града е настанен гарнизон, сътавен от поделения на I Италийски легион, разквартируван в Нове (край днешния Свищов). По-добрите условия за стопанска дейност привличат заселници от околните малки селища към станцията.

  Чудовищният свят на другия вид хора

В книгата на Оруел 1984- та e описана една зловеща случка /показана и в едноименния филм/. Висшият партиен деятел от партията на Големия Брат казва на жертвата си нещо такова:

„ Не искам да ме лъжеш, че виждаш шест пръста на ръката ми. Искам да повярваш, че ги има. Наистина да ги видиш” А също и : „ Не искам да ме лъжеш, че обичаш Големия Брат. Искам наистина да го обикнеш”

Висшият партиен деятел от партията на Големия Брат постига целта си. Не е толкова важно с какви средства, важното е, че я постига.

Жертвата вече не лъже. Наистина вижда шест пръста. Наистина вярва, че те са шест. И не лъже, че обича Големия Брат. Наистина го обича.

…

Те вече не лъжат. Когато им кажат, че опълченците на Донецк са завзели ракетни установки БУК от украинската армия, те вярват. Вярват и въобще не се съмняват в казаното от Големия брат и неговите партийни съучастница. Не се чудят как е станало това, след като тези установки са изключително ценни, изключително скъпи и много строго охранявани. Ами завзели са ги-толкоз – какви съмнения би могло да има –ето снимки на установките, ето снимки на опълченците, всичко си е доказано. Че тези установки може да не са пленени, а докарани от Русия на никого и не може и през ум да му мине дори. Защото няма такива указания, няма такива податки, няма такива опорни точки.

Добре, дотук може да става въпрос и за обикновена вяра или  лековерие, за обикновени лъжи, за пропаганда, или за все за едни такива обикновени човешки работи, каквито си ги има навсякъде и без зловещата намеса на Големия брат и неговите партийни съратници и съучастници.

Оттук нататък, обаче, започва необикновеното. Нечовешкото.