Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 28 посетители в сайта
Приключи археологическото лято на обекта „Туида“ в Сливен. За резултатите от едномесечния труд на археолозите, разговаряме с научния ръководител на разкопките проф. Борис Борисов.
Проф. Борисов, успех е дори само фактът, че след много години прекъсване, разкопките на този обект бяха възстановени. Но Вие сигурно имате по-големи амбиции... Каква е Вашата оценка на резултата?
- Все още е рано да се оценява резултата, но за най-голям успех и аз смятам възобновяването на разкопките. На второ място поставям осъщественото на практика тристранно научно сътрудничество. Знаете, че тук работиха студенти от Мелитополския университет в Украйна, от Тараклийския университет в Молдова, както и моите студенти и докторанти от Великотърновския университет. Най-голямата полза е именно в това реализирано сътрудничество и едва тогава идва резултатът от самите разкопки. Още повече, че заради продължаващото изпълнение на интегрирания проект на Община Сливен, наречен „Пътуване през времето, във времето и с времето“ по оперативна програма „Регионално развитие“, не можахме да копаем там, където още не е пипано и където исках – на здраво място в северозападния ъгъл на крепостта. Това щеше да ни позволи да копаем стратиграфски, т.е. да започнем от най-горните средновековни пластове (ХІ-ХІІ, до ХІІІ в.) и да вървим надолу, проследявайки хронологически пластовете – през българското ранно средновековие, до ранновизантийския културен пласт. Но съобразявайки се с изпълнителите на проекта, работихме до южната крепостна стена, където копахме една трета от сграда, вече разкопавана от колегите в предходните провеждани тук разкопки. При това метър и двайсет сантиметра от нивото, до което те са стигнали, бяха отнесени при работата на строителите. Въпреки това имаме нелоши резултати. Успяхме да разчистим едно ранновизантийско ниво, затрупано при пожар от покрива на паднала казармена постройка. Находките са доста – няколко съда, които ще могат да се реставрират, много монети. Монетите от този период (първата половина и средата на V век) са с лошо качество - медни, с нисък номинал. Имало е голяма инфлация. Това е времето на хунските нашествия, при едно от последните на които е срутена и тази казармена сграда. Т.е. ние сме в І – ІІ строителен период на ранновизантийската крепост. Истината е, че хващаме в пътеки различни нива, останали от колегите, които навремето са свършили грандиозна работа и за нея има публикация на авторски колектив начело с доц. д-р Ирина Щерева, тогавашния научен ръководител. Техният екип е проучил почти цялата укрепителна система. Затова и моята идея беше друга, но ако е рекъл Господ, ще я осъществим в следващите години.
С какво входът на един сливенски блок е заслужил да бъде нашият неделен гост? Ами, с факта, че и преди сме го снимали – като пример за това как един от жителите му може да преобрази пространството пред него. Възрастен мъж от години копае, засажда, полива, плеви и това си личи по постигнатата зеленина и красота. Съседите му не го подкрепяли особено, сподели той, но въпреки това…
Е, сега имаме повод да заснемем и съседите му. Тази торбичка с боклук е метната някъде от високите етажи, за да падне в градинката, оформена от стареца, на 5-6 метра от входа. Някъде от апартаментите над гордо развятото българско знаме. Съвходците сигурно знаят кой е този, който си изхвърля боклука през терасата. Може и да се страхуват да му направят забележка – простащината е агресивна.
Като изключим Созопол и Перперикон, които попаднаха на напористи сайбии, голямата част от останалите ни археологически обекти и резервати не са във вид, в който да впечатлят когото и да е. Подобно е състоянието на националния археологически резерват „Кабиле“.
След като сме прочели, че до средата на тази година трябвало да приключи проект, който ще го превърне в атрактивна туристическа дестинация (подобряване на инфраструктурата, нови табели с надписи на български и английски и пр.), идваме тук по отбивката от магистрала „Тракия“ (единствена допусната отбивка за подобен обект, което вече си е задължаващо), за да видим един от най-известните тракийски градове в днешните български земи. „Той има невероятния шанс да не е застроен от съвременен град, както е другият голям град Филипопол, или както Севтополис, който се намира под язовир Копринка“, припомня директорът на Ямболския исторически музей Стефан Бакърджиев. Е, това вече е проблем, защото означава, че някой (в случая държавата) трябва да го поддържа. Изискват се средства за цели 600 декара история от тракийско време, през римския и късноантичния период. И работна ръка, вероятно… Единственият работник, когото срещаме в резервата, дооправя една алея, но очевидно няма кой да се бори с тревата, а пък за табелите явно ще се чака още...
Още статии ...

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?