На този ден България става равноправна с останалите европейски държави. Актът на обявяване на независимостта става на 22 септември 1908 г. в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново, с прочитането на Манифест към българския народ, подписан от цар Фердинанд.

    Манифест към българския народ

    "По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ

   Като казаха Крушуна, та Крушуна – ако не си минал по тази модерна дестинация, не си видял красотите български. Айде и аз по нея...

   Че е популярна, популярна е – не десетки, а стотици автомобили са паркирали в подножието на невисокия хълм, по който се спуска придобилата известност каскада. Не знам колко печели от хилядите посетители едноименното село, но то си е полупусто, като повечето български села. Печелят съдържателите на едната кръчма в центъра му и десетината сезонни в подножието на хълма, приходи през лятото явно има за басейна и амбулантните търговци край него. Хората плажуват, ядат кебапчета, пият бира, ближат сладолед. Купонът тече. Мирише на скара, ехти чалга, тичат деца, квичат клаксони. Младо и старо се е юрнало уж да гледа красоти. За съжаление, не видях нито един да се е спрял да ги съзерцава. Единствената грижа на всички бе да намерят свободно късче изглед към някое водопадче, за да се заснемат на фона му. Откакто всички са притежатели на цифров апарат, телефон с камера и прочее щракала, целта е не да видиш, а да те видят, че си бил там. Без снимка, посещението на Крушуна (а и на всяко друго място) явно няма смисъл. (Макар че в много случаи се вижда само лъснала от пот  физиономия.)