Спомням си деня, в който Нина Борова влезе в политиката. Тя все още не го знаеше.

   В Сливен дойде Меглена Кунева, за да учреди местна структура на новото сдружение„България на гражданите“. Пред не особено многобройното гражданско присъствие в залата, се подредиха сливенските привърженици на идеята да формулират националната кауза и националните приоритети на България. Все познати лица. С все познати думи, как от тук и от тях ще захване по-доброто начало. Че именно те са хората, които могат и знаят как. Че много харесват госпожа Кунева.

   Сред тези общи приказки, по някое време от залата стана д-р Борова и заговори за пациентите си. За това, че им е много трудно, че някои са на ръба на оцеляването, че много често лекарят е безпомощен, защото пред него се издига стена от административни пречки, нормативи, изисквания, забрани. Че в определени казуси Законът за здравето не опазва, а вреди на здравето. Всички бяха съгласни с думите й, но целта на повечето участници в това първо събрание явно е била не да мислят за конкретен закон или за конкретни страдащи свои съграждани, а да видят дали новата структура ще им отреди ръководно място. Защото още тогава беше ясно, че движението ще върви към партия, иначе няма как да постигне целите си. И когато то стана партия, и когато дойдоха първите избори, тези хора се разсърдиха. Бяха готови да си платят, за да станат водачи на кандидатска листа, но в момента, в който разбраха, че няма да се издига местен човек, се разбягаха в други партии, обещаващи по-големи облаги. И тогава някак от само себе си, д-р Борова се озова начело на местната структура.