До тази мъдрост Овидий е достигнал чрез личния си опит. Съкрушен пристигнал в Томи (Tomis), днешната Кюстенджа или Констанца за румънците, в отдалечената от Рим Черноморска провинция Понт. Напъден от императора Октавиан Август по причини от морален характер, не съвсем ясно какви. Той, любимецът на жените (до 30-тата си годишнина успял да се ожени три пъти), станал знаменит с еротичната си поезия (пък на нас ни се внушаваше, че най-известното му произведение е „Метаморфози“), се оказал отделен от средата си и изоставен. Описвал тъгите и неволите си от суровия живот сред варвари, но и следващият император, Тиберий, не го съжалил. В Томи си и починал. И сега, стъпил на пиедестала си на площада, тъжно гледа към една пицария.

   Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: